Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Монфлабер, маркиз дьо — френски политически деец, преструвал се на убеден републиканец и присвоил си прякора Десети август (деня на свалянето на монархията).

Робеспиер, Максимилиан-Мари-Изидор (1758–1794) — деец от Великата френска революция, адвокат. През 1789 г. — депутат в Генералните щати от третото съсловие, а след това в Учредителното събрание, където защищавал интересите на народа и принципите на демокрацията. Робеспиер заемал най-радикална позиция в главното — аграрния въпрос. Страстен борец за идеята за политическо равенство. През август 1792 г. Робеспиер бил избран в революционната Парижка комуна. През септември 1792 г. бил пръв по броя на гласовете в Конвента; един от ръководителите на народното въстание от 31 май — 2 юни 1793 г.; един от главните вдъхновители на революционната политика на дошлите на власт якобинци. От 1793 г. фактически ръководител на Комитета на общественото спасение, Робеспиер изиграл огромна роля за мобилизирането на народните сили и за победата над вътрешната и външната контрареволюция. След термидорианския преврат Робеспиер и неговите съратници били арестувани и гилотинирани без съд.

Фрерон, Станислас-Луи-Мари (1754–1802) — френски политически деец, публицист, член на Конвента; като комисар в Тулон натрупал състояние чрез подкупи и злоупотреби. Страхувайки се от разобличаване, станал привърженик на събарянето на якобинската диктатура, един от главатарите на термидорианската реакция.

Негосиантизъм — меркантилен дух; така наричали през време на революцията стремежа да се поставят личните интереси над интересите на държавата.

Фукие-Тенвил, Антоан-Квинтен (1746–1795) — френски политически деец, обществен обвинител в Революционния трибунал. Екзекутиран след преврата на 9 термидор.

Шансене (1760–1794) — редактор на ултрароялисткия вестник „Деяния на апостолите“ („Actes des Apôtres“). Екзекутиран през 1794 г.

Дюбоа-Крансе, Едмон-Луи-Алексис (1747–1814) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Учредителното събрание и на Конвента, военен министър, реформирал френската армия (1793).

Бомарше, Пиер-Огюстен-Карон дьо (1732–1799) — френски писател, автор на пиесите „Севилският бръснар“ (1775) и „Сватбата на Фигаро“ (1784), в които смело и остроумно критикува Френското общество.

Давид, Жан-Луи (1748–1825) — френски художник, който по едно време бил близък на якобинците. Член на Конвента, хвърлен в затвора след 9 термидор. Ползувал се от покровителството на Наполеон. Известна е картината му „Смъртта на Марат“.

Мерсие, Луи-Себастиан (1740–1814) — френски писател, автор на есета и народни драми, излезли скоро преди революцията („Картини от Париж“).

9 термидор (27 юли 1794 г.) — денят, когато станал контрареволюционният преврат в конвента, който съборил якобинската диктатура и сложил край на революцията.

Сен-Жюст, Луи дьо (1767–1794) — деец от Великата френска революция, член на Конвента и член на Комитета на общественото спасение (1792), един от ръководителите на якобинската диктатура. Сен-Жюст направил значителен принос в организирането на победата по външните фронтове, особено като комисар на Конвента в Рейнската и в Северната армия (1793–1794). Виден теоретик, идеолог на дребнобуржоазния егалитаризъм, той предложил в трудовете си проект за организиране на обществото върху принципите на буржоазната демокрация и равенството на дребните стокопроизводители, обаче в политиката на якобинците тези планове били утопия. Сен-Жюст бил гилотиниран заедно с Робеспиер.

Талиен, Жан-Ламбер (1767–1821) — френски политически деец, якобинец, съдействувал за преврата на 9 термидор и станал един от водачите на реакцията.

Синай — връх на Синайския полуостров; според Библията на този връх бог се явил на пророк Мойсей.

Куртий — старинен квартал в Париж в района на предградията Тампл и Белвил, място, където се събирали парижаните. Тези събирания в увеселителни заведения били прекратени през време на революцията и възобновени при Директорията.

Регентството е периодът на управлението на херцог Филип Орлеански (1715–1723), племенник на Луи XIV, станал регент след смъртта му при непълнолетието на Луи XV. За този период били характерни разпуснатият живот на двора и разстроеното състояние на държавните финанси.