Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Каронада — късоцевно оръдие, поставено на лафет с четири колела, използувано във флотата през XVIII и XIX в.

Хош, Лазар (1768–1797) — френски бригаден генерал, командувал армията през периода на войните против европейската коалиция; участвувал в потушаването на Вандейския бунт.

Граф д’Артоа (1757–1836) — брат на крал Луи XVI. Два дни след падането на Бастилията (1789) избягал в чужбина, където ръководил изменническите действия на аристократите емигранти. През 1814 г., след събарянето на Наполеоновата империя, се върнал във Франция. През 1824 г., след смъртта на своя брат Луи XVIII, станал крал на Франция под името Шарл X. Провеждал политика в защита на интересите на най-реакционните слоеве на аристокрацията и на висшето католическо духовенство. Свален от Юлската революция през 1830 г., избягал и умрял в чужбина.

Йоркски херцог (1763–1827) — втори син на английския крал Георг III. През време на войната на европейската коалиция против революционна Франция командувал английските войски в Холандия. Претърпял поражение и през 1794 г. отплавал обратно в Англия. С неуспех завършили и действията на английските войски под негово командуване през 1799 г. Бездарен пълководец, но много честолюбив и користолюбив човек.

Прийор, Пиер-Луи (1756–1827), наречен Прийор от департамента Марна — политически деец от Великата френска революция, якобинец, член на Учредителното събрание, на Конвента и на Комитета на общественото спасение. Като комисар на Конвента проявил голяма енергия в борбата с вандейските бунтовници.

Латремуй, Антоан-Филип (1772–1794), принц дьо Талмон — френски генерал, върнал се от емиграция, за да се присъедини към Вандейския бунт. През 1794 г. бил арестуван и екзекутиран.

Роан — аристократически род, който бил в близко родства с кралската династия на Бурбоните и имал големи имоти в Бретан.

Д’Елбе, Морис-Жиго (1752–1794) — френски генерал, един от ръководителите на Вандейския бунт, сменил Катлино. Бил разстрелян по присъда на Революционния трибунал.

Лескюр (1766–1793) — един от вождовете на Вандейския бунт.

Боншан, Шарл дьо — един от главните ръководители на вандейските бунтовници; умрял от рани, получени в бой (1793).

Ларошжаклен, Анри дьо (1772–1794) — един от вождовете на Вандейския бунт, голям земевладелец.

Силз — един от вождовете на вандейските бунтовници.

Катлино, Жак (1759–1793) — един от главните вождове на Вандейския бунт.

Стофле, Никола (1751–1796) — един от вождовете на Вандейския бунт, известен с жестокостта си към пленените републиканци, разстрелян по присъда на военния съд.

Берар — един от вождовете на вандейските бунтовници.

Буленвилие — един от вождовете на бунтовниците във Вандея.

Шарет, Франсоа дьо ла Контри (1763–1796) — един от вождовете на Вандейския бунт, известен с убийствата си на пленени републиканци; взет в плен и разстрелян.

Гастон — един от вождовете на вандейските бунтовници.

Паш, Жан-Никола (1746–1823) — деец от Великата френска революция, жирондинец, след това якобинец, военен министър и кмет на Париж (1793–1794).

Жоли — един от вождовете на вандейските бунтовници.

Брут, Марк-Юний (ок. 85–42 пр.н.е.) — организатор на заговора против римския император Юлий Цезар; според легендата — негов син.

Санкюлоти — име на представителите на простолюдието, активни участници във Великата френска революция, дадено им, понеже не носели culotte — къси кадифени панталони, с каквито ходели само аристократите.

Граф дьо Канкло, Жан-Батист-Камий (1740–1817) — френски генерал, командувал Западната армия през 1793 г., бореща се против вандейските бунтовници.

Виконт дьо Миранда — френски генерал, участник във войните в края на XVIII в. между Франция и европейската коалиция.

Виконт дьо Боарне, Александър (1760–1794) — френски генерал на армията на Рейн. Екзекутиран през 1794 г. Съпругата му Жозефин Таше дьо ла Пажри станала през 1796 г. съпруга на генерал Бонапарт и императрица на Франция. Наполеон се развел с нея през 1809 г.

Валанс, Сирюс-Мари-Александър, граф дьо (1758–1822) — френски генерал, участник във войната против европейската коалиция. През 1793 г. емигрирал. След връщането си във Франция през 1800 г. участвувал в походите на Наполеон. При Бурбоните — член на Камарата на перовете.