Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Жан Шуан — един от видните вождове на вандейските бунтовници.

Гупил дьо Префелн (умрял през 1801) — деец от Великата френска революция, депутат в Генералните щати, умерен либерал. През 1795 г. бил избран за член на Съвета на старейшините, а по-късно бил негов председател.

Свети Вартоломей — един от дванадесетте апостоли на Христа в Новия завет.

Фроте, Луи (1755–1800) — граф, монархист, един от вождовете на бунта на шуаните в Нормандия, разстрелян по присъда на съда.

Рошкот, Фортюне-Гийом, граф дьо (1769–1798) — френски земевладелец-монархист, командувал един от отрядите на вандейските бунтовници; бил арестуван, осъден и екзекутиран.

Шуанерия — въстание на селяните-роялисти в Бретан и Нормандия (1793), наречено така по името на предводителя му Жан Шуан (вж.бел. към стр. 74: Жан Шуан — един от видните вождове на вандейските бунтовници). Движението на шуаните е описано в известния роман на Балзак.

Карно, Лазар (1753–1823) — виден математик, деец от Великата френска революция, член на Законодателното събрание, на Конвента и на Комитета на общественото спасение, създател на четиринадесет армии на републиката през време на борбата с интервентите, наречен „организатор на победата“. След Реставрацията бил екстерниран от Франция.

Aures habet, et non audiet (лат.) — уши има, но не чува.

Законът за подозрителните, приет от Конвента на 17 септември 1793 г., предписвал на местните власти да арестуват и предават на съд хората, които не били сигурни в политическо отношение.

Мерлен от Дуе, Филип-Антоан, граф (1754–1838) — юрист и политически деец, председател на Конвента; по-късно служил на Наполеон.

Франклин, Бенджамин (1706–1790)американски политически деец, буржоазен демократ, виден учен. През 1776–1785 г. — представител на САЩ във Франция, спомогнал активно за сключване на Американо-френския договор за съюз (1778) и за влизането на Франция във войната срещу Англия.

Русо, Жан-Жак (1712–1778) — виден представител на френското просвещение през XVIII в., един от основоположниците на френската буржоазно-демократическа литература. В съчиненията на Русо, изпълнени с протест против феодалния гнет и абсолютизма, са формулирани буржоазно-демократическите искания за равенство. Русо особено издига правото на народа на въстание и обосновава закономерността на бъдещата буржоазна революция. Той вярва, че с установяването на демокрацията ще изчезне потискането на човека от човек. Учението на Русо оказало голямо влияние върху политическите възгледи на дейците на Великата френска буржоазна революция.

Марат, Жан-Пол (1743–1793) — деец от Великата френска революция, учен, публицист, доктор по медицина (1775). От септември 1789 г. издавал вестник „Приятел на народа“ — боен орган на революционната демокрация. Изобличавал решително половинчатостта на политиката на жирондинците. Като се занимавал с въпросите на политиката, Марат разработвал социалните проблеми, защищавайки интересите на народа и на неговите най-бедни слоеве, сред които се ползувал с огромна популярност. От 1792 г. — член на Конвента. През април 1793 г. под натиска на жирондинците бил изключен от Конвента и предаден на Революционния трибунал, обаче бил оправдан и върнат в Конвента. Заедно с Робеспиер ръководил подготовката на народното въстание от 31 май — 2 юни 1793 г., което съборило Жирондата. Марат бил убит от Шарлот Корде.

Малуе, Пиер-Виктор (1740–1814) — френски политически деец, основал монархическия Клуб на безпристрастните. След падането на монархията емигрирал и се завърнал във Франция през периода на Консулството.

Quantos effundit in usus! (лат.) — За мнозина тече струята му!

Кайе дьо Жервил, Бон-Клод (1752–1796) — френски политически деец, адвокат, бил прокурор на парижкото кметство, министър на вътрешните работи.

Питу, Луи-Анж (1767–1842) — френски писател, автор на контрареволюционни песнички.

Дюпле, Морис (1738–1820) — собственик на дърводелска работилница в Париж, якобинец, привърженик на Робеспиер, който живял в неговата къща през времето на революцията и бил сгоден за дъщеря му.

Вулан, Жан-Анри (1751–1801) — парижки адвокат и политически деец, член на Учредителното събрание и на Конвента; един от организаторите на контрареволюционния преврат на 9–10 термидор.