Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Бисетр — приют за стари и душевно болни хора (XVII–XVIII в.), разположен в селцето Вал-дьо-Марн.

Ларейни, Габриел-Никола дьо (1625–1709) — шеф на полицията в Париж при Луи XIV.

„Татко Дюшен“ — популярен вестник, издаван под редакцията на левия якобинец Ебер.

Шнайдер, Ейлож (1756–1794) — френски епископ, отказал се от сана си и присъединил се към революцията. Бил обществен обвинител при Революционния трибунал.

Данжу, Жан-Пиер (1760–1832) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Конвента.

Ламбал, Мари-Терез-Луиз, принцеса дьо (1749–1792) — близка на кралица Мари-Антоанет. Екзекутирана поради обвинение в организиране на контрареволюционен заговор.

Бьорнонвил, Пиер, маркиз дьо (1752–1821) — френски генерал, военен министър (1793), сенатор при Наполеон, след реставрацията на Бурбоните — маршал.

Моморо, Антоан-Франсоа (1756–1794) — книжар, преминал към левите якобинци, член на Клуба на корделиерите.

Гусман (1752–1794) — деец от Великата френска революция, испанец по произход; играл видна роля в борбата против жирондинците; екзекутиран заедно с Дантон и дантонистите.

Ебер, Жак-Рене (1757–1794) — деец от Великата френска революция, редактор на вестник „Татко Дюшен“, привърженик на революционния терор, на борбата със спекулантите, на затварянето на черквите. Против него и привържениците му, ебертистите, се опълчили привържениците на Робеспиер и дантонистите. Екзекутиран поради обвинение в заговор против якобинското правителство.

Стикс — в древногръцката митология река в подземното царство. Тетида, майката на героя от Троянската война Ахил, го направила неуязвим от стрелите на враговете, като го къпела във водите на Стикс.

Пигмалион — легендарен гръцки скулптор от Кипър, създал статуята на Галатея и полюбувал се на творението си. По негова молба богинята Афродита съживила Галатея и Пигмалион се оженил за нея.

Минос, Еак и Радамант — от гръцката митология: Минос, легендарен цар на Крит, син на Зевс и Европа, съдия в царството на мъртвите; заедно с Еак, син на Зевс и нимфата Егина, са известни със своята справедливост, а Радамант, син на Зевс и Европа, е известен с мъдростта си.

Планината (la Montagne) — така се наричала лявата демократическа групировка в Конвента, представляваща партията на якобинците, понеже нейните представители — монтанярите — заемали горните места в заседателната зала.

Жиронда — вж.бел. към стр. 30: Жирондинци — през периода на Великата френска революция представители на политическата групировка (фактически партия) Жиронда, наречена така поради това, че най-видните дейци били избрани в Законодателното събрание, а след това в Конвента от този департамент. Те защищавали интересите предимно на републиканската търговска и земевладелска буржоазия. Лидери: Ж. П. Брисо, П. В. Вернийо, Ж. А. Кондорсе и др. Първоначално жирондинците влизали в състава на Якобинския клуб и се борели против абсолютизма. Отделянето от лявото крило на якобинците станало от есента на 1791 г., когато жирондинците започнали пропаганда за незабавна война против коалицията на феодално-монархическите държави в Европа. Жирондинците разчитали да разширят по този начин границите на Франция и да завземат нови пазари, а също така да отвлекат народните маси от класовата борба. След свалянето на монархията жирондинците, които заемали ръководно положение в Конвента, дошли на власт и се опитали да спрат развитието на революцията, като се изказвали против републиканската форма на управление. През октомври 1792 г. били изключени от Якобинския клуб и постепенно се превърнали в консервативна и контрареволюционна сила. Народното въстание през юни 1792 г. съборило властта на жирондинците. Съюзявайки се с всички контрареволюционни сили, те се опитвали да разпалят гражданска война против якобинците, като инспирирали убийството на Марат, но бунтовете им в Нормандия и Южна Франция през юни 1793 г. били смазани. След преврата на 9–10 термидор (27–28 юли 1794 г.) жирондинците станали една от най-войнствуващите сили на контрареволюцията.

Дантон, Жорж-Жак (1759–1794) — деец от Великата френска революция, юрист. Напредничавите възгледи и ораторският талант на Дантон му осигурили широка популярност. През септември 1791 г. той се сближил с якобинците. Участвувал в организирането на въстанието на 10 август 1792 г., което съборило монархията. Министър на правосъдието в новото правителство. Изиграл голяма роля в борбата с австро-пруската интервенция през август — септември 1792 г., бил избран в Конвента. През 1792 г. — фактически ръководител на първия състав на Комитета на общественото спасение. Занимаващ се с външната политика, отхвърлял плановете за „революционна война“, тоест за насилствено унищожаване на феодалния ред в Европа. Във вътрешната политика, съответно с изострянето на борбата между монтанярите и жирондинците, заемал все по-уклончива позиция, като търсел компромис между партиите, което накарало якобинците да го извадят от състава на новия Комитет на общественото спасение през юли 1793 г. Около Дантон се оформила опозиционна групировка, която рязко нападала правителството на якобинците. Дантон и неговите приятели били предадени на Революционния трибунал и на 5 април били екзекутирани.