Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Здесь есть возможность читать онлайн «Виктор Юго - Деветдесет и трета година» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, Историческая проза, Культурология, Искусство и Дизайн, Философия, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Деветдесет и трета година: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Деветдесет и трета година»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Замисълът на романа „Деветдесет и трета година“ възникнал у Виктор Юго през 1863 г. Написването на книгата било предшествувано от продължителен период, когато писателят събирал необходимите му справочни материали и правел обширни извадки от исторически трудове. Той се интересувал от положението на Франция в навечерието на Великата френска революция, от нейната история, от събитията по времето на контрареволюционния бунт във Вандея. Между източниците, които послужили за осъществяването на огромната задача, привлякла писателя, трябва да се споменат книгата „Френската революция“ на Луи Блан, „Историята на Робеспиер“ на Ернест Амел, трудовете на Жюл Мишле. Юго изучил също така „Мемоарите“ на граф Ж. дьо Пюизе, станал прототип на маркиз дьо Лантенак, както и „Писма за произхода на Шуанската война“ на Ж. Дюшмен-Десеко.
Започнал да пише романа на 16 декември 1872 г., Юго го завършил на 9 юни 1873 г. Първото издание излязло през 1874 г.

Деветдесет и трета година — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Деветдесет и трета година», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

143

Лютер, Мартин (1483–1546) — теолог, основател на протестантизма (лютеранството) в Германия.

144

Palloy fecit (лат.) — направено от Палоа.

145

Корде, Шарлот (1768–1793) — френска аристократка, свързана с жирондинците, убийца на Марат. Екзекутирана по присъда на Революционния трибунал.

146

Комитет на общественото спасение — ръководен орган на якобинската диктатура. Учреден през април 1793 г., следил дейността на министрите и при извънредни обстоятелства трябвало да взема мерки против външните и вътрешните врагове. В първия състав на Комитета на общественото спасение преобладавали привържениците на Дантон. С идването на власт на якобинците на 10 юли 1793 г. комитетът бил преизбран и ръководна роля взели привържениците на Робеспиер, който станал негов фактически ръководител (други членове: Л. Карно, Ж. М. Коло д’Ербоа, Ж. Н. Бийо-Варен). През есента на 1793 г. Комитетът на общественото спасение съсредоточил в ръцете си ръководството на всички страни на държавната и политическата дейност, станал страшен орган в борбата с контрареволюцията. Кризата на якобинската диктатура довела през пролетта на 1794 г. до открит конфликт между Робеспиер и неговите противници. След термидорианския преврат комитетът загубил значението си и бил ликвидиран от конституцията на 26 октомври 1795 г.

147

Немезида — богиня на отмъщението и на правосъдието в древногръцката митология.

148

Ром, Шарл (1750–1795) — френски философ-просветител, деец от Великата френска революция, член на Законодателното събрание и на Конвента, якобинец, виден математик, провел реформата на републиканския календар; осъден на смърт след потушаването на въстанието през май 1795 г. в Париж, завършил живота си със самоубийство с нож.

149

Пюизе, Жозеф, граф дьо (1755–1827) — френски офицер-монархист, един от главните ръководители на Вандейския бунт, оставил мемоари.

150

Серван, Жозеф (1741–1808) — френски генерал и политически деец, бил военен министър.

151

Дюмурие, Шарл-Франсоа (1739–1823) — френски генерал, министър на външните работи (1792), победител в битките при Валми и Жемап, заел Белгия. Разбит при Нервинд (1793), бил отстранен от командуването по решение на Конвента и преминал на страната на врага.

152

Нервинд — село в Белгия, близо до което на 18 март 1793 г. френските войски под началството на Дюмурие били разбити от австрийските войски, командувани от Кобургския княз. Това поражение имало тежки последици за революционна Франция.

153

Рабо-Сент-Етиен, Жан-Пол (1743–1793) — френски политически деец, член на Учредителното събрание и на Конвента, автор на история на Великата френска революция.

154

Монтескьо, Франсоа-Ксавие, херцог дьо (1756–1832) — френски политически деец, представител на духовенството в Генералните щати (1789), член на Учредителното събрание (1790), привърженик на старото право, критикувал Конституцията; емигрирал в Англия, върнал се след преврата на 9 термидор. След реставрацията на Бурбоните станал пер на Франция, член на Френската академия.

155

Вюрмсер, Дагобер-Зигизмунд (1724–1797) — австрийски генерал, служил във френската армия, преминал после на служба в Австрия. През 1793–1796 г. участвувал във войните против Франция.

156

Мьоние — френски генерал, участник във войните на революционна Франция против европейската коалиция, отличил се при отбраната на Майнц през 1793 г.

157

Дарвил — френски генерал от времето на революцията в края на XVIII в.; демократите го подозирали в измяна.

158

Мутон, Жорж (1770–1838) — френски генерал, участник във войните в края на XVIII — началото на XIX в.

159

Ньойи, граф дьо — френски генерал от времето на революцията през XVIII в., подозиран в измяна от демократите.

160

Станжел, Анри — френски генерал, участник във войните в края на XVIII в. Взел участие в смазването на Вандейския бунт. Загинал в Италия.

161

Лану, Рене–Жозеф (1740–1793) — френски генерал, претърпял поражение в битката с войските на европейската коалиция, обвинен в измяна и екзекутиран.

162

Лигоние — френски генерал, участник във войните в края на XVIII в.; обвинен в измяна и екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.

163

Меву, Жак-Франсоа, барон дьо (1750–1810) — френски генерал и политически деец, участник във войната против Вандейския бунт. Потушил въстанието в Париж през 1795 г. Участник в египетския поход на Наполеон.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Деветдесет и трета година»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Деветдесет и трета година» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Деветдесет и трета година»

Обсуждение, отзывы о книге «Деветдесет и трета година» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x