Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Директорията е правителството, сменило Конвента през 1795 г. Тя действувала в интерес на едрата буржоазия, водела реакционна вътрешна и външна политика и завършила с преврата на 18 брюмер (9 ноември 1799 г.).

Трималхион — герой от „Сатирикон“ на древноримския писател Петроний (I в.). Фигурира особено в разказа „Пир у Трималхион“. Образ на богато парвеню и лакомник.

„Старият корделиер“ — вестник на Камий Демулен, привърженик на Дантон. Спрян след разгрома на дантонистите.

„Приятел на народа“ — революционен вестник, издаван от Марат от 12 септември 1789 до 14 юли 1793 г.

Маркиз дьо Сад, Донасиен-Алфонс-Франсоа (1740–1814) — френски писател. Героите на романите му са обзети от мания да накарат невинни хора да страдат. Оттук — и „садизмът“. В творчеството му е вложена и идея на бунтарство против обществото и бога.

Жокрис — герой в старите френски комедии, тип на глупав и заплес.

Мирабо, Оноре-Габриел, граф дьо (1749–1791) — френски политически деец и журналист, известен оратор, един от представителите на третото съсловие в Генералните щати през 1789 г. Привърженик на конституционната монархия, той бил обвинен в измяна.

Бобеш — френски уличен актьор и певец от началото на XIX в., станал особено известен през времето на Империята и Реставрацията.

Термопили — планински проход в Тесалия (Гърция), където 900 спартанци начело с цар Леонид се сражавали геройски срещу многохилядната войска на персийския цар Ксеркс (480 г. пр.н.е.).

Гомора — споменат в Библията град, жителите на който били унищожени за разпуснатост и разврат.

Медуза — в древногръцката митология зло и коварно женско същество, една от трите горгони (вж.бел. към стр. 343 за Горгона: Горгона — в гръцката митология страшно женско същество с грозно лице и коси като змии. Според сказанието горгоните били три сестри, които притежавали способността да превръщат в камък всеки, който ги погледне.).

Варле, Жан (1764–?) — деец от Великата френска революция, един от ръководителите на „бесните“, борещи се против жирондинците; критикувал и якобинците.

Гюфроа, Арман-Беноа-Жозеф (1742–1801) — френски политически деец и публицист, член на Конвента.

Платон (427–347 пр.н.е.) — древногръцки философ-идеалист, ученик на Сократ, идеолог на робовладелската аристокрация.

Дракон (ок. VII в. пр.н.е.) — атински законодател, чиито закони се отличавали с крайна жестокост.

Минерва — богиня на мъдростта и на занаята в древноримската митология.

Палада, Палада Атина — богиня на мъдростта в древногръцката митология.

Темида — богиня на правосъдието в древногръцката митология, изобразявана с превръзка на очите и с везни в ръка.

Епископат — организация на левите якобинци, свързана тясно с плебейските маси на Париж; помещавал се в бившето здание на парижката епископия, откъдето взел и името си.

Гара, Доминик-Жозеф (1749–1833) — деец от Великата френска революция, член на Учредителното събрание и на Конвента; бил министър на правосъдието, а също и на вътрешните работи (1793). Сенатор при Наполеон.

Брауншвайг, Карл, херцог (1735–1806) — немски княз и генерал; през 1792 г. бил главнокомандуващ на австро-пруските войски, нахлули във Франция; обърнал се с ултиматум към революционна Франция, което довело до събитията от 10 август 1792 г. Претърпял поражение в битката при Валми.

Инар, Аври-Максимен (1755–1825) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента. При Наполеон получил титлата барон.

Гоншон, Антоан — френски генерал, участвувал в борбата против вандейските бунтовници.

Фурние, Клод, по прякор Американеца (1745–1825) — деец от Великата френска революция, якобинец.

Лафайет, Мари-Жозеф, маркиз дьо (1757–1834) — френски генерал и политически деец, взел участие във войната за независимост в САЩ, за което бил наречен „герой на двете части на света“. Във Франция участвувал в революциите от 1789 и 1830 г.

Анрио, Франсоа (1761–1794) — деец от Великата френска революция, якобинец, началник на парижката национална гвардия. Екзекутиран заедно с Робеспиер.