Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Маркиз дьо Кюстин, Адам-Филип (1740–1793) — френски генерал, екзекутиран поради обвинение, че е предал крепостите Конде и Майнц.

Херцог дьо Бирон (1747–1793) — генерал от френската революционна армия.

Херцог дьо Шартр, Луи-Филип (1773–1850) — син на Орлеанския херцог Филип Егалите; преструвал се привърженик на революцията, но през 1793 г. участвувал в контрареволюционния заговор на генерал Дюмурие. Избягал в чужбина. След Юлската революция от 1830 г. станал крал на Франция, а Февруарската революция от 1848 г. го свалила от престола.

Егалите — херцог Орлеански, Луи-Филип-Жозеф, така наречен Филип Егалите (1747–1793), член на Якобинския клуб и на Конвента. Гласувал за екзекутирането на крал Луи XVI. Екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.

Д’Орвилие, Луи, граф (1708–1792) — френски адмирал.

Дампиер, Огюст-Пико, маркиз (1756–1793) — френски генерал, отличил се в битката при Жемап.

Ларуари, маркиз дьо — един от главните вождове на вандейските бунтовници.

Дюдрене — един от вождовете на вандейските бунтовници.

„Монитьор“ — правителствен вестник, излизал от 1789 до 1848 г. По-късно преименуван в „Журнал офисиел дьо ла Репюблик франсез“.

Уиндхъм, Уилям (1750–1810) — английски политически деец от партията на вигите. Военен министър в правителството на Пит младши, станал враг на френската революция.

Хууд, Съмюъл (1724–1816) — английски адмирал, лорд на адмиралтейството, командуващ флотата в Средиземно море през периода на войната с революционна Франция. Превзел Тулон (1793), а после отстъпил, като отвличал или изгарял френските кораби.

Дийози, Шевалие дьо — един от вождовете на вандейските бунтовници.

Парен, Пиер-Матийо (1755–1831) — френски генерал, участвувал в щурмуването на Бастилията, в борбата против Вандейския бунт, а също и в заговора на Бабьоф.

Tormentum belli (лат.) — оръдие на войната.

Vis et vir (лат.) — сила и мъжество.

Колесницата на Апокалипсиса — символичен образ, заимствуван от Апокалипсиса — Откровенията на Йоан Богослов, последната книга на Новия завет, в която се съдържа пророчество за края на света.

Лекинио, Жозеф-Мари (1740–1813) — деец от Великата френска революция, член на Конвента, якобинец, проявил голяма енергия на поста комисар във Вандея; след контрареволюционния преврат на 9 термидор бил арестуван, но след това освободен.

Валазе, Шарл-Елеонор (1751–1793) — френски политически деец, жирондинец, член на Конвента.

Конвент — висш законодателен и изпълнителен орган на първата Френска република (септември 1792 — октомври 1795). Бил избран след народното въстание от 1792 г., което съборило монархията и накарало Законодателното събрание да отмени цензовата избирателна система. Депутатите на Конвента образували три групировки: жирондинци, якобинци и „Блато“. В историята на Конвента различават три периода: 1) жирондински, 2) якобински, 3) термидориански. При якобинците Конвентът станал висш орган на якобинската диктатура и изпълнявал най-важните задачи на революцията (победа над контрареволюцията, ликвидация на феодалните отношения в селото, приемане на демократическата конституция от 1793 г.). Конвентът и отчитащите се пред него Комитет на общественото спасение, Комитет на обществената безопасност и др. съставяли правителството на якобинците. Термидорианският Конвент ликвидирал основните социални и демократически завоевания на якобинците и подготвил преминаването към режима на Директорията в интерес на едрата буржоазия.

Данните са взети от морските архиви. Състояние на флотата през март 1793. — Бел.авт.

Тампл — древен манастир, построен през XII в. от религиозния орден на тамплиерите. През време на Великата френска революция служил като затвор, в който било хвърлено кралското семейство. Съборен през 1811 г.

Сенешал — офицер от кралския двор, чието задължение било да съобщава ястията.

Учредително събрание — първото висше представително и законодателно събрание във Франция през периода на Великата френска революция. Възникнало от Генералните щати през 1789 г. Повечето от членовете на Учредителното събрание принадлежали към блок на едрата буржоазия и либералната аристокрация, използуващ преобладаващото си положение за собствени интереси. След приемането на конституцията на 30 септември 1791 г. Учредителното събрание отстъпило мястото си на Законодателното събрание.