Виктор Юго - Деветдесет и трета година

— Ти блуждаеш в облаците.

— А вие в сметките.

— Хармонията е една мечта.

— И в математиката има мечти.

— Аз бих желал човекът да бъде създаден от Евклид 516.

— А пак аз — каза Говен — предпочитам да е създаден от Омир.

Строгата усмивка на Симурден прониза Говен, сякаш за да възпре тази душа.

— Поезия. Пази се от поетите.

— Да, познати ми са тия думи. Пази се от полъха на вятъра, пази се от слънчевите лъчи, пази се от благоуханията, пази се от цветята, пази се от съзвездията.

— Нищо от това не може да те нахрани.

— Кой знае? Идеята също е храна. Да мислиш значи да ядеш.

— Без абстрактности. Републиката е две и две правят четири. Когато дам на всеки това, което му се полага…

— Ще трябва да дадете на всеки и това, което не му се полага.

— Какво разбираш под това?

— Разбирам огромната взаимна отстъпка, която всеки дължи на всички и всички дължат на всеки и която е същността на социалния живот.

— Извън строгия закон няма нищо друго.

— Има всичко.

— Не виждам нищо друго освен правосъдие.

— Аз пък виждам по-високо.

— Какво впрочем има над правосъдието?

— Справедливостта.

От време на време те се спираха, сякаш се разминаваха два лъча.

Симурден подзе:

— Бъди по-конкретен, моля те.

— Добре. Вие искате задължителна военна служба. Срещу кого? Срещу други хора. Аз не желая военна служба. Аз искам мир. Вие искате да подпомагате бедните, аз искам да се премахне бедността. Вие искате пропорционален данък, аз не искам никакъв данък. Аз искам обществените разходи да се сведат до минимум и да се изплащат от принадената стойност на обществените средства.

— Как смяташ да се постигне това?

— Така: най-напред да се премахнат всички форми на паразитизма: паразитизмът на свещеника, паразитизмът на съдията, паразитизмът на войника. След това да се използуват всички богатства; вие хвърляте тора в канала, хвърлете го в браздите. Три четвърти от земята са целини, обработете земята на Франция, премахнете излишните пасбища; раздайте общинските земи. Нека всеки човек си има земя и всяка земя си има стопанин. Вие сто пъти ще увеличите обществения продукт. В този час Франция дава на селяните месо само за четири дни в годината; а ако добре се обработва, ще изхранва триста милиона души, цяла Европа. Използувайте природата, тази огромна пренебрегната помощница. Впрегнете да работят за вас всички ветрове, всички водопади, всички магнетични потоци. Земното кълбо е огромна мрежа от подземни артерии; в тази мрежа има мощни залежи от вода, земно масло, огън; пробийте тези артерии, за да бликне тази вода във вашите резервоари, това земно масло във вашите лампи, този огън във вашите огнища. Помислете за силата на вълните, на прилива и отлива, за движението на водите. Какво е океанът? Една огромна неизползувана сила. Колко е глупава земята! Да не използува океана!

— Ти си потънал в мечти.

— Не, в самата действителност.

Говен подзе:

— А жената? Какво правите от нея?

Симурден отговори:

— Това, което си е. Слугиня на мъжа.

— Да, при едно условие.

— Какво?

— И мъжът да бъде слуга на жената.

— Така ли мислиш? — извика Симурден. — Мъжът слуга! Никога! Мъжът е господар. Аз приемам само едно кралство, кралството на семейното огнище. Мъжът в дома си е крал.

— Да. При едно условие.

— Какво?

— И жената да бъде кралица.

— Значи, ти искаш за мъжа и за жената…

— Равенство.

— Равенство! Мислиш ли, че е възможно? Те са две различни същества.

— Аз казах равенство. Не съм казал уеднаквяване.

Настъпи пак една пауза, сякаш примирие между тия два ума, разменящи си светкавици. Симурден наруши мълчанието.

— А детето! На кого го даваш ти?

— Най-напред на бащата, който го зачева, после на майката, която го носи в утробата си, после на учителя, който го възпитава, после на града, който го прави зрял, после на родината, която е върховна майка, после на човечеството, което е великото семейство.

— Ти не казваш нищо за бога.

— Всяка от тия степени баща, майка, учител, град, родина, човечество е едно от стъпалата на стълбата, която води до бога.

Симурден мълчеше, Говен продължи:

— Когато човек стигне горния край на стълбата, стигнал е бога. Бог се разтваря и той влиза.

Симурден направи жест като човек, който вика някого.

— Говен, върни се на земята. Ние искаме да осъществим възможното.

— Не започвайте с невъзможното.

— Възможното се осъществява винаги.

— Не винаги. Ако нагрубяваш утопията, ще я убиеш. Нищо не е така беззащитно, както яйцето.