Виктор Юго - Деветдесет и трета година

— Добавям, че като командир аз съм длъжен да дам пример, а и вие като съдия също сте длъжен.

— Какъв пример искате да дадете?

— Със смъртта си.

— Намирате ли, че ще бъде справедлива?

— И необходима.

— Седнете си.

Артелчикът, който изпълняваше длъжността комисар на заседателната зала, стана и започна да чете първо — постановлението, което поставяше извън закона бившия маркиз дьо Лантенак; второ — декрета на Конвента, който предвиждаше смъртно наказание за всеки, който улесни бягството на някой пленен бунтовник. Той приключи с няколкото реда, отпечатани в края на афиша с декрета, с които „под страх, от смъртно наказание“ се забраняваше да се оказва помощ и съдействие на гореспоменатия бунтовник, подписани от „командира на експедиционната колона ГОВЕН“.

Свършил четенето, комисарят на заседателната зала си седна.

Симурден скръсти ръце и каза:

— Обвиняемият да внимава. Публиката да слуша, да гледа и да мълчи. Пред вас е законът. Ще се пристъпи към гласуване. Решението зависи единствено от мнозинството. Всички съдии ще гласуват под ред, на висок глас, в присъствието на обвиняемия, правосъдието няма какво да крие.

Симурден продължи:

— Има думата първият съдия. Говорете, капитан Гешан.

Капитан Гешан като че ли не гледаше нито Симурден, нито Говен. Сведените му клепачи криеха неподвижните му очи, втренчени върху афиша с декрета като в бездна. Той каза:

— Законът е категоричен. Съдията е нещо повече и нещо по-малко от човек; той е по-малко от човек, защото няма сърце; той е повече от човек, защото има меч. В година 414 преди Христа Манлиус заповядал да убият сина му за провинението, че е победил без негово нареждане. Нарушението на дисциплината трябва да се изкупува. В случая законът е бил нарушен, а законът е още по-висш от дисциплината. Поради проява на милосърдие родината е обречена на опасност. Милосърдието може да има сила на престъпление. Командирът Говен е дал възможност на бунтовника Лантенак да избяга. Говен е виновен. Гласувам за смърт.

— Пишете — каза Симурден на секретаря на съда.

Секретарят записа: „Капитан Гешан е за смъртна присъда.“

Говен повиши глас.

— Гешан — каза той, — вие правилно гласувахте, аз ви благодаря.

Симурден подзе:

— Има думата вторият съдия. Говорете, сержант Радуб.

Радуб стана, обърна се към Говен и отдаде чест на подсъдимия. После извика:

— Ако е за това, гилотинирайте мене, защото тук аз давам в името на бога моята най-свята честна дума, че бих желал да съм направил най-напред това, което направи старецът, а после и това, което направи моят командир. Когато видях тази осемдесетгодишна личност да се хвърля в огъня, за да извади трита хлапенца, аз си казах: „Старче, ти си храбър човек!“ А когато научих, че моят командир го е спасил от вашето чудовище — гилотината, дявол да го вземе, аз си казах: „Командирю, вие трябва да бъдете генерал, вие сте истински човек и аз, гръм да ме порази, ако можех, щях да ви дам кръста «Сен-Луи», ако още се даваха кръстове и още имаше светии и ако имаше крале с името Луи!“ А така нима сега всички ще станем глупаци! Кажете ни направо дали за това сме спечелили битката при Жемап, битката при Валми, битката при Фльорюс и битката при Ватиньи. Така ли! Ето командирът Говен от четири месеца гони тия тъпаци роялистите и спасява със сабята си републиката, и проведе акцията в Дол, за което трябваше не малко ум, и пък вие, които имате този човек, се мъчите да го погубите! И вместо да го направите генерал, вие искате да му отрежете главата! Казвам, че е по-добре да се хвърлите от парапета на Пон-Ньоф, а пък на вас, гражданино Говен, моя командир, дори и вместо генерал да ми бяхте само капорал, бих ви казал, че изрекохте куп глупости преди малко. Старецът добре направи, като спаси децата, вие добре направихте, като спасихте стареца, и ако гилотинираха хората заради това, че са извършили добри дела, нека всичко отиде по дяволите, аз не мога вече нищо да разбера. Няма причина да става това. Не казвам ли истината? Искам да се ощипя, за да разбера, че не сънувам. Не разбирам нищо. Значи, трябвало е старецът да остави дечицата да изгорят живи, трябвало е, значи, моят командир да остави да отрежете врата на стареца. Хайде, гилотинирайте мене, това предпочитам аз. Да предположим, че дечицата бяха загинали, че батальонът „Червеният калпак“ беше опозорен. Това ли се е искало? Тогава нека се изядем едни други. Аз разбирам от политика толкова, колкото и вие, които сте тук, аз бях от клуба на секцията „Пик“. Дявол да го вземе, ние всички оскотяваме в края на краищата! Аз говоря така, както виждам нещата. Не обичам да се правят такива неща, от които нищо не можеш да разбереш. Тогава за какъв дявол сме тръгнали да ни убиват? Защо да се убие нашият командир? Не е за това Лизет. Аз си искам командира. Нужен ми е моят командир. Аз днес го обичам повече, отколкото го обичах вчера. Да го качите на гилотината — я не ме разсмивайте! Ние не искаме нищо подобно. Аз слушах това, което се говори. Нека си приказват каквото си искат. Обаче това е невъзможно.