Виктор Юго - Деветдесет и трета година

— Не крия, че направих всичко възможно, за да ви убия. Аз лично, както ме виждате, три пъти насочвах едно оръдие срещу вас. Неучтива постъпка, признавам; обаче би било, погрешно да си въобразяваме, че по време на война неприятелят ще се мъчи да ни бъде приятен. Защото ние сме във война, господин внуко мой. Всичко е в огън и кръв. Нали е истина, че са убили краля. Хубав век.

Пак се спря, после продължи:

— Като си помисли само човек, че нищо подобно нямаше да се случи, ако бяха обесили Волтер и пратили Русо в каторга! О, какъв бич са хората на мисълта! Обаче вие в какво ще упрекнете тази монархия? Наистина изпратиха абата Пюсел в неговото абатство Корбиньи, като му дадоха възможност да си избере кола и по всяко време да се разхожда, а пък вашия господин Титон, който беше, позволете ми да кажа, голям развратник и който отиваше при проститутките преди да отиде да види чудесата на гроба на дякона Парис, го прехвърлиха от замъка във Венсен в замъка Ам в Пикардия, едно доста отвратително място, признавам. Ето това са жалбите; спомням си ги; и аз съм протестирал по мое време; бях глупак като вас.

Маркизът прерови джоба си, сякаш търсеше своята табакера, и продължи:

— Но не толкова лош. Говорехме, за да се каже, че сме говорили. Имаше също така бунт за анкети и за преследвания, а след това дойдоха тия господа философите, изгориха писанията, вместо да изгорят авторите, дворцовата клика се намеси; появиха се всички тия глупаци Тюрго, Кесней, Малерб, физиократите и прочие и започна караницата. Всичко дойде от писачите и от стихоплетците. Енциклопедията! Дидро! Д’Аламбер! Ах, проклетите му голтаци! Един свестен човек като пруския крал и той да попадне там! Аз бих премахнал всички драскачи! О, ние, другите, бяхме съдници. Тук по стената може да се види следата от колелата за разчекване. Ние не се шегувахме. Не, не, никакви драскачи! Докато има Волтеровци, ще има и Маратовци. Докато има писателчета да драскат, ще има подлеци, които да убиват; докато има мастило, ще има чернилка; докато лапата на човека държи пачето перо, вятърничавите глупости ще пораждат свирепи глупости. Книгите създават престъпления. Думата химера има два смисъла — означава мечта, означава и чудовище. Колко скъпо се заплащат бръщолевенията! Какво ми пеете вие за вашите права? Права на човека! Права на народа! Има ли нещо по-празно, по-глупаво, по-въображаемо, по-кухо откъм съдържание? Когато аз казвам: Авоаз, сестра на Конан II, донесе в зестра бретонското графство на Хоел, Нантския и Кориуелския граф, който остави трона на Ален Желязната ръкавица, чичо на Берт, която се омъжи за Ален Черния, владетел на Рош-сюр-Ион, и роди Конан Малкия, прадядо на Ги или Говен дьо Туар, нашия прадядо, значи аз казвам нещо ясно и това е едно право. Но вашите хитреци, вашите вагабонти, вашите нехранимайковци кое наричат свои права? Богоубийството и кралеубийството. Ако това не е отвратително! Какви дръвници! Аз съм обиден заради вас, господине; вие сте от тази горда кръв на Бретан; вие и аз сме внуци на Говен дьо Туар; освен това наш прадядо е този велик херцог дьо Монбазон, който бе пер на Франция и удостоен със златната орденска верижка, който атакува предградието Тур и бе ранен в битката при Арк и който като началник на ловната свита във Франция умря в имението си Кузиер в Турен на осемдесет и шест годишна възраст. Аз мога да ви говоря още за херцог дьо Лодюноа, син на госпожа дьо ла Гарнаш, за Клод дьо Лорен, херцог дьо Шеврьоз и за Анри дьо Ленонкур, и за Франсоаз дьо Лаван-Боадофен. Но каква полза? Господинът има честта да бъде идиот и да се равнява с моя коняр. Знайте, че аз бях вече стар човек, когато вие още бяхте малчуган. Аз съм ви бърсал носа, когато бяхте сополанко, и пак ще ви го бърша. Растейки, вие сте намерили начин да се вдетинявате. Откакто не сме се виждали, ние тръгнахме всеки по своя път — аз по пътя на почтеността, вие в обратна посока. О, не зная как ще свърши това; но вашите господа приятели са горди нещастници. О, да, много е хубаво, съгласен съм, великолепни са напредничавите идеи, в армията са премахнали тридневното наказание с вода, налагано на пияния войник; имате максимума — Конвента, епископа Гобел, господин Шомет и господин Ебер, и поголовно изтребвате цялото минало — от Бастилията до календара. Замествате светците със зеленчуци. Добре, господа граждани, бъдете господари, царувайте, правете каквото ви е приятно, разпуснете се, не се стеснявайте. Всичко това няма да попречи на религията да си бъде религия, на кралската власт да изпълва хиляда и петстотин години от нашата история и на старите френски сеньори, макар и обезглавени, да стоят по-горе от вас. А колкото до вашите извъртания относно историческото право на кралските родове, ние вдигаме рамене. Всъщност Шилперик не беше нищо повече от един монах, наречен Даниел; Ренфроа измисли тоя Шилперик, за да досажда на Шарл Мартел; ние знаем тия неща не по-зле от вас. Но не е там въпросът. Въпросът е да бъдем велико кралство; да бъдем старата Франция, да бъдем оная прекрасно уредена страна, в която на първо място се уважава свещената личност на монарсите — абсолютните господари на държавата, после принцовете, после придворните офицери от сухопътните и морските войски и от артилерията, после управлението и контролата на финансите. След това идва правосъдието, върховното и второстепенното правосъдие, следвано от управлението за данъците и главните приходи, и накрай кралската полиция с нейните три поделения. Ето кое бе хубаво и благородно устроено; вие го разрушихте. Вие разрушихте провинциите, защото сте жалки, невежи хора, без да си давате сметка какво всъщност бяха провинциите. Геният на Франция е съставен от самия гений на континента, а всяка от провинциите на Франция представляваше една европейска добродетел: откровеността на Германия беше в Пикардия, щедростта на Швеция — в Шампан, индустрията на Холандия — в Бургундия, работливостта на Полша — в Лангедок, гордостта на Испания — в Гаскония, мъдростта на Италия — в Прованс, хитростта на Гърция — в Нормандия, верността на Швейцария — в Дофине. Вие не знаете нищо от всичко това; вие чупехте, разбивахте, трошахте и разрушавахте спокойно като диви зверове. О, вие не искате вече да има благородници! Добре, няма да ги имате. Вие ще бъдете в траур. Няма вече да имате рицари, няма вече да имате герои. Сбогом на старите величия. Намерете ми сега един Аса 515! Вие всички се страхувате за кожата си. Вие вече няма да имате шевалиета като тия от Фонтеноа, които поздравяваха неприятеля, преди да го убият, вие вече няма да имате бойци в копринени чорапи като тия при обсадата на Лерида; вие вече няма да имате от ония славни военни дни, когато шапките с пера преминаваха като метеори; вие сте един загубен народ; вие ще претърпите това изнасилване, наречено неприятелско нахлуване; ако Аларик II пак дойде, няма да се сблъска с Кловис; ако Абдерам пак дойде, няма да го посрещне Шарл Мартел; ако саксонците пак дойдат, срещу тях няма да се опълчи Пепин; вие вече няма да имате Анядел, Рокроа, Ленс, Стафорд, Нервинд, Щайкерк, ла Марсайл, Року, Лоуфелд, Махон; Бие вече няма да имате при Маринян Франсоа I; вие вече няма да имате при Бувин Филип-Огюст, който с една ръка пленява Рено, булонския граф, а с другата ръка Феран, фландърския граф. Вие ще имате Азенкур, но вече няма да имате човек, който да се увие в знамето, за да го убият, като великия знаменосец от Баквил. Хайде, хайде! Действувайте! Бъдете новите хора. Издребнявайте!