Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Обаче да се опита да се разбере с него, да поиска да преговаря с тази надменна душа, да му предложи свободата срещу условия, да му поиска да склони срещу спасения си живот да се откаже занапред от всякаква вражеска дейност и от всякакво бунтарство — каква грешка щеше да се направи с едно такова предложение, какво предимство щеше да му даде, на какво презрение щеше да се изложи, каква плесница щеше да бъде отговорът на неговия въпрос! Понеже той щеше да каже: „Запазете позора за вас! Убийте ме!“

Наистина нищо не можеше да се направи с този човек, освен да бъде убит или освободен. Този човек беше на крайностите. Той винаги беше готов или да излети, или да се пожертвува; сам за себе си беше и орел, и пропаст. Странна душа.

Да бъде убит? Каква мъка! Да бъде освободен? Каква отговорност!

Лантенак на свобода — това значи с Вандея да се започне отначало, както с хидрата, докато не се отсече последната глава. Само за миг, със скоростта на метеор, целият пламък, угаснал с изчезването на този човек, щеше да избухне отново. Лантенак нямаше да си отдъхне, докато не изпълнеше този отвратителен план — да сложи монархията като капак върху гробницата на републиката, а Англия — върху Франция. Да бъде спасен Лантенак значеше да се пожертвува Франция; животът на Лантенак беше смъртта на безброй невинни същества — мъже, жени, деца, обхванати от домашната война; също така значеше англичаните да дебаркират, революцията да отстъпи, градовете да бъдат разорени, народът да бъде разкъсан, Бретан да бъде окървавена плячка, върната отново на хищника. И Говен, попаднал по средата на всевъзможни съмнителни проблясъци и противоположни светлини, виждаше как в мислите му смътно се очертава и се поставя пред него проблемата: освобождаването на тигъра.

А освен това въпросът се поставяше отново в първия му аспект; камъкът на Сизиф 513, който не е нищо друго освен спорът на човека със самия него, отново се търкулваше: Лантенак ли беше тигърът?

Може би е бил, но още ли беше? Умът на Говен, се въртеше по главозамайващи спирали, които правят мисълта като свит на кълбо смок. Наистина, дори и при това положение, можеше ли да се отрича саможертвата на Лантенак, неговото стоическо себеотричане, неговата прекрасна безкористност? Как, нима е нищо пред всички опасности на гражданската война, да засвидетелствуваш човечност! Как, нима е нищо в конфликта на нисши интереси да проявиш висша добродетел! Как, нима е нищо да докажеш, че над кралете, над революциите, над земните въпроси съществува безгранично нежната човешка душа, покровителството, което силните дължат на слабите, помощта, която спасените дължат на тия, които са в опасност, бащинската любов, която всички старци дължат на всички деца! Да докажеш всички тези прекрасни, неща, и то да ги докажеш с цената на главата си! Как, нима е нищо да си генерал и да се откажеш от стратегията, от битката, от отплатата! Как, нима е нищо да си роялист, да вземеш везни, да поставиш в едното блюдо краля на Франция, една петнадесетвековна монархия с нейните стари закони и древно общество, които трябва да се възстановят, а в драгото някакви си три малки селянчета и да решиш, че кралят, тронът, жезълът, петнадесетте века монархия са по-леки от тежестта на трите невинни деца! Как, нима всичко това е нищо! Как, нима този, който е извършил това, ще си остане тигър и ще трябва да се счита за див звяр! Не, не, не! Не е чудовище човекът, който озари със светлината на едно божествено действие пропастта на гражданската война! Мечоносецът се бе преобразил в носител на светлина. Адският Сатана се бе превърнал в небесен Луцифер 514. Лантенак бе изкупил всичките си варварства с тази саможертва; жертвувайки тялото си, той бе спасил душата си; той се бе пречистил; беше подписал собственото си опрощение. Нима не съществува правото сам себе си да опрощаваш? Отсега нататък той бе достоен за уважение.

Лантенак бе станал необикновен. Сега бе редът на Говен.

Говен бе длъжен да отговори.

Борбата между добрите страсти и лошите страсти създаваха в този момент хаоса в света; Лантенак, който доскоро оглавяваше този хаос, бе вече защитил човечността; сега Говен трябваше да защити семейството.

Какво да направи?

Ще злоупотреби ли Говен с доверието на бога?

Не. И той прошепна на себе си: „Да спасим Лантенак.“

Значи така. Хайде, върши работата на англичаните. Дезертирай. Мини на страната на неприятеля. Спаси Лантенак и измени на Франция.

И той започна да трепери.