Виктор Юго - Деветдесет и трета година

И с какво средство? По какъв начин? Как беше повалила този колос на гнева и злобата? Какво оръжие бе използувала? С каква бойна машина? С детската люлка!

Говен беше смаян. В разгара на една социална война, при пълното разпалване на враждата и отмъщението, в най-мрачния и най-яростния момент на схватката, когато престъплението и омразата се развихрява, в този миг, когато всичко става снаряд, когато битката е толкова зловеща, че не се знае вече къде е правото, къде е честността, къде е истината, изведнъж Неизвестното, загадъчният предупредителна душите, кара да засияе над човешките проблясъци и тъмнини голямата вечна светлина.

Над страшния двубой между лъжливото и относителното изведнъж из дълбините се беше появила истината.

Внезапно се бе появила силата на слабите.

Всички бяха видели да тържествуват три бедни същества, току-що родени, несъзнателни, изоставени, осиротели, сами, бърборещи, усмихващи се, срещу които се бяха опълчили гражданската война, възмездието, страшната логика на репресиите, престъплението, сечта, братоубийството, бесът, злобата, всички горгони; всички бяха видели неуспеха и провала на един гнусен пожар, предизвикан, за да се извърши едно престъпление; всички бяха видели жестоките, предотвратени и осуетени замисли; всички бяха видели как изчезват древната феодална жестокост, старата неумолима презрителност, така наречената военна необходимост, държавните съображения, всички високомерни страни на свирепата старост пред лазурния поглед на тия, които не познаваха още живота; и това е съвсем просто, защото този, който още не е живял, не е причинявал зло, той е правдата, той е истината, той е невинността — безбройните небесни ангели са в малките деца.

Полезно зрелище; съвет; урок; бойците, обезумели от безпощадната война, внезапно бяха видели как срещу всички злодеяния, срещу всички атентати, срещу фанатизма, убийството, отмъщението, разпалващо кладата, срещу смъртта беше пристигнала с факла в ръка над огромния легион от престъпления и се беше възправила всемогъщата невинност.

И невинността беше победила.

И можеше да се каже: не, гражданската война не съществува, варварството не съществува, злобата не съществува, престъплението не съществува, мракът не съществува; за да се разпръснат тези страшилища, необходимо е това сияние — детето.

Никога, в никоя битка, не бяха виждали така ясно нито сатаната, нито бога.

Тази битка имаше за арена една съвест.

Съвестта на Лантенак.

Сега тя продължаваше още по-ожесточено и още по-решително може би в една друга съвест.

Съвестта на Говен.

Какво бойно поле е човекът!

Ние сме жертва на тия богове, на тия чудовища, на тия гиганти — нашите мисли.

Много често тези воюващи страшилища разравят издъно нашата душа.

Говен размишляваше.

Маркиз дьо Лантенак, обкръжен, обсаден, осъден, поставен извън закона, притиснат като звяр в цирк, като пирон в клещи, затворен в своя дом, превърнат за него в затвор, заобиколен от всички страни с преграда от желязо и огън, беше успял да се измъкне. Той като по чудо беше избягал. Той беше извършил нето необикновено, най-трудното в една подобна война — бягството. Той беше стигнал до гората, за да се укрие там и да продължи да се бие в този край, беше потънал в мрака, за да изчезне. Беше отново станал страшилището, което щеше да скита навред и да броди зловещо като призрак, беше отново станал командир на невидимите, вожд на подземните хора, господар на горите. Говен постигна победата, Лантенак — свободата. Отсега нататък Лантенак имаше безопасност, неограничен път пред себе си, неизчерпаем избор на скривалища. Щеше да бъде неуловим, неоткриваем, недосегаем. Лъвът беше хванат в капан, но се беше измъкнал от него.

А ето че той се бе върнал.

Маркиз дьо Лантенак беше доброволно, непринудено, по собствено желание напуснал гората, мрака, безопасността, свободата, за да влезе безстрашно в най-ужасната опасност; Говен го видя първия път как навлезе в пожара с риск да загине и втория път, когато слизаше по стълбата, която водеше до неприятелите му и която беше спасителна за другите, а за него беше гибелна стълба.

И защо бе извършил това?

За да спаси три деца.

И сега какво щяха да направят с този човек?

Да го гилотинират.

Значи, този човек заради три деца — негови ли? — не; роднински ли? — не; от неговата каста ли? — не заради три малки бедни деца, случайно срещнати, намерени деца, непознати, дрипави, босоноги, този благородник, този принц, този старец, спасил се, освободил се и победил, защото и бягството е една победа, беше рискувал всичко, пренебрегнал всичко, поставил всичко под въпрос и високомерно, едновременно с подаването на децата беше поднесъл главата си, поднесъл именно тази величествена глава, която досега бе само страшилище.