Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Здесь есть возможность читать онлайн «Виктор Юго - Деветдесет и трета година» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, Историческая проза, Культурология, Искусство и Дизайн, Философия, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Деветдесет и трета година: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Деветдесет и трета година»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Замисълът на романа „Деветдесет и трета година“ възникнал у Виктор Юго през 1863 г. Написването на книгата било предшествувано от продължителен период, когато писателят събирал необходимите му справочни материали и правел обширни извадки от исторически трудове. Той се интересувал от положението на Франция в навечерието на Великата френска революция, от нейната история, от събитията по времето на контрареволюционния бунт във Вандея. Между източниците, които послужили за осъществяването на огромната задача, привлякла писателя, трябва да се споменат книгата „Френската революция“ на Луи Блан, „Историята на Робеспиер“ на Ернест Амел, трудовете на Жюл Мишле. Юго изучил също така „Мемоарите“ на граф Ж. дьо Пюизе, станал прототип на маркиз дьо Лантенак, както и „Писма за произхода на Шуанската война“ на Ж. Дюшмен-Десеко.
Започнал да пише романа на 16 декември 1872 г., Юго го завършил на 9 юни 1873 г. Първото издание излязло през 1874 г.

Деветдесет и трета година — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Деветдесет и трета година», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Майката повтори:

— Рене! Ален! Жоржет!

Рене-Жан извърна глава; този глас го накара да се съсредоточи; децата имат къса памет; но бързо си припомнят; за тях цялото им минало е вчерашният ден; Рене-Жан видя майка си, намери това за съвсем естествено и понеже бе заобиколен от странни неща, почувствува нужда от подкрепа, затова извика:

— Мамо!

— Мамо! — каза Гро-Ален.

— Ммо! — каза Жоржет.

И тя протегна малките си ръце.

А майката изкрещя:

— Децата ми!

И трите отидоха до прозореца; за щастие откъм тази страна нямаше пламъци.

— Много ми е горещо — каза Рене-Жан.

И добави:

— Па̀ри!

И потърси с очи майка си.

— Ела де, мамо!

— Ла, ммо! — повтори Жоржет.

Майката, разчорлена, изпокъсана, окървавена, се търкулна от храст на храст чак в дола. Долу Симурден заедно с Гешан бяха също така безсилни като Говен, който бе горе в кулата. Отчаяни от безсилието си, войниците се въртяха около тях. Горещината беше непоносима, но никой не я чувствуваше. Разглеждаха височината на моста и сводовете му, разстоянието от единия до другия етаж, разположението на недостъпните прозорци и намираха, че трябва да се действува бързо. Необходимо беше да се изкачат три етажа. Нямаше начин да стигнат там. Радуб, ранен със сабя в рамото и с разкъсано ухо, цял облян в пот и кръв, бе изтичал при тях; той видя Мишел Флешар. „Виж ти, разстреляната! — каза той. — Нима сте възкръснала?“ А майката каза: „Децата ми!“ Радуб отвърна: „Правилно, нямаме време да се занимаваме с привидения.“ И той се опита безуспешно да се покатери по моста; заби ноктите си в камъка и се изкачи малко; но основите на моста бяха гладки, нямаше нито една дупка, нито една издатина, зидарията беше равна като на нова стена и Радуб падна. Страшният пожар продължаваше; в почервенялата рамка на прозореца се виждаха трите руси главички. Тогава Радуб вдигна юмрук към небето, сякаш търсеше някого с поглед, и каза: „Защо се държиш така с нас, господи!“ Майката, паднала на колене, прегръщаше подпорите на моста и викаше: „Милост!“

Глухи трясъци се смесваха с пращенето на огъня. Стъклата на библиотечните шкафове се чупеха и падаха с шум. Беше ясно, че скелетът на замъка се огъва. Никаква човешка сила не можеше да помогне. Още един миг и всичко щеше да рухне. Чакаше се катастрофата. Чуваше се как малките гласове повтарят: „Мамо, мамо!“ Ужасът достигна връхната си точка.

Изведнъж на прозореца до тоя, на който стояха децата, върху пурпурния фон на пожара се появи висока фигура.

Всички вдигнаха глави, всички очи се втренчиха. Един човек беше там горе, един човек беше в залата на библиотеката, един човек беше в пещта. Тази фигура се очертаваше от пламъците като черен силует, само косите бяха бели. Познаха в нея маркиз дьо Лантенак.

Той изчезна, после пак се появи.

Страшният старец се изправи пред прозореца, вдигнал огромна стълба. Това беше спасителната стълба, оставена край стената в библиотеката, която беше отишъл да потърси и която беше довлякъл до прозореца. Той я хвана за единия край и с ловкостта на атлет, опирайки я на външния корниз, я плъзна чак до дъното на дола. Долу Радуб, силно развълнуван, протегна ръце, пое стълбата, стисна я и извика:

— Да живее републиката!

Маркизът отвърна:

— Да живее кралят!

А Радуб изръмжа:

— Можеш да викаш, каквото си щеш, и дори да говориш глупости, ако искаш, за мене ти си добрият бог.

Стълбата бе поставена; установи се връзка между залата в пламъци и земята; притичаха двадесет души, които начело с Радуб само за миг се покачиха на стълбата, застанали един над друг от долу до горе, опрели гърбове към стъпалата, както зидарите, когато изкачват или свалят камъни. Така върху дървената стълба се образува човешка стълба. Най-горе, на върха на стълбата, Радуб опираше в прозореца. Той именно бе обърнат към пожара.

Малката армия, разпръсната из бурените и по склоновете, потресена от всички тия вълнуващи събития, станали наведнъж, сега се бе струпала на платото, в дола и на терасата на кулата.

Маркизът пак изчезна, после се появи, понесъл едно дете.

Посрещнаха го с бурни ръкопляскания.

Той беше грабнал напосоки едно от децата. Беше Гро-Ален.

Гро-Ален пищеше:

— Страх ме е.

Маркизът даде Гро-Ален на Радуб, който го прехвърли зад себе си и го подаде по-надолу на един войник, който го подаде на друг, и докато много изплашеният и пищящ Гро-Ален, подаван от ръце в ръце, стигна до края на стълбата, маркизът, изчезнал пак за миг, се върна при прозореца с Рене-Жан, който се дърпаше и плачеше и който удари Радуб в момента, когато маркизът го предаде на сержанта.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Деветдесет и трета година»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Деветдесет и трета година» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Деветдесет и трета година»

Обсуждение, отзывы о книге «Деветдесет и трета година» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x