Виктор Юго - Деветдесет и трета година

— Отворете ми я — каза той.

Издърпаха резетата, вратата се отвори.

Говен влезе в карцера.

Вратата се затвори зад него.

Една лампа бе поставена върху плочника на килията, близо до квадратния отдушник на подземната тъмница.

Върху плочника се забелязваше и пълната с вода стомна, и войнишкият хляб, и наръчът слама. Тъй като килията бе издълбана в скалата, затворникът напразно би хабил труд, ако се опиташе да запали сламата; нямаше никаква опасност да се подпали затворът, но задушаването на затворника беше сигурно.

Когато вратата се завъртя на пантите си, маркизът крачеше из килията машинално напред-назад, както всички зверове, затворени в клетка.

При шума, който вратата произведе при отварянето и после при затварянето си, той вдигна глава, а лампата, която бе на земята между Говен и маркиза, освети лицата на тези двама мъже.

Те се спогледаха и този поглед бе такъв, че направи и двамата неподвижни.

Маркизът гръмко се изсмя и извика:

— Добър ден, господине. Немалко години са изминали, откакто не съм имал щастието да ви срещна. Вие ми правите чест, като сте дошли да ме видите. Благодаря ви. Не искам нищо повече, освен да си поговорим малко. Бях започнал да скучая. Вашите приятели си губят времето с това установяване на самоличността, свикване на военен съд — дълги са тези процедури. Аз бих свършил по-бързо работата. Тук аз съм у дома си. Благоволете да влезете. И така, какво ще кажете за всичко това, което става? Оригинално, нали? Имало някога един крал и една кралица; кралят си беше крал; кралицата беше Франция. Отрязаха главата на краля и ожениха кралицата за Робеспиер; този господин и тази дама се сдобиха с щерка, която именуват гилотина и с която, изглежда, аз ще се запозная утре сутринта. Ще бъда очарован. Колкото и сега, като ви виждам. За това ли сте дошли? Повишиха ли ви в чин? Вие ли ще бъдете палачът? Ако е обикновено приятелско посещение, аз съм трогнат. Господин виконте, вие може би вече не знаете какво е благородник. Е добре, ето ви един, това съм аз. Вижте го. Интересен е: вярва в бога, вярва в традицията, вярва в семейството, вярва в своите деди и прадеди, вярва в примера на баща си, въз верността, в честността, в дълга към своя принц, уважава старите закони, доблестта, правдата; и този човек вие с удоволствие ще разстреляте. Моля ви, имайте добрината да седнете. Върху плочите, разбира се: защото няма фотьойли в този салон; но който живее в калта, може да седне на земята. Не казвам това, за да ви обидя, защото това, което ние наричаме кал, вие наричате нация. Вие нали не искате, разбира се, да викам Свобода, Равенство, Братство? Това тук е една бивша стая на моята къща; преди сеньорите тук затваряха селяндурите; сега селяндурите затварят сеньорите. Тези тук празни работи се казват революция. Изглежда, че до тридесет и шест часа ще ми отрежат главата. Не виждам да има някаква трудност. Ако бяхте любезни например, щяхте да ми дадете моята табакера, която е там горе в стаята с огледалата, където вие сте си играли като малко дете и където аз съм ви друсал на коленете си. Господине, ще ви припомня нещо, вие се казвате Говен и, странно, имате синя кръв във вените, бога ми, същата кръв като моята, и тази кръв, която мене ме прави благородник, вас ви прави нехранимайко. Такива са особеностите. Вие ще ми кажете, че не е ваша грешка. Нито пък е моя. Бога ми, човек е престъпник, без да знае. Това се дължи на въздуха, който дишаме; във времена като нашите човек не е отговорен за делата си, революцията е виновна за всички и всички наши велики престъпници са велики невинници. Какви глупци! Нека започнем от вас. Страдайте, че ви се възхищавам. Аз се възхищавам от такова момче като вас, което е човек с качества, добре поставено в държавата, с много кръв, която може да пролива за велики дела, виконт от тази Тур-Говен, бретонски принц, който по право може да бъде херцог и по наследство пер на Франция — това е почти всичко, което може да иска тук долу, на земята, един разумен човек, и щом е такъв, той би се присмял, ако му предложат да бъде това, което вие сте сега, макар в очите на неприятелите си да е злодей, а в очите на приятелите си глупак. По този случай поздравете от мене господин абата Симурден.

Маркизът говореше непринудено, кротко, без да подчертава нищо, с приятен глас, гледаше спокойно със светлите си очи, пъхнал двете си ръце в джобовете. Той спря да говори, въздъхна продължително и подзе: