Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Такъв беше Радуб. Той принадлежеше към онази порода, която Пиндар 506нарича „гъвкави атлети“. Възможно е стар войник да бъде млад човек; Радуб, стар френски гвардеец, нямаше още четиридесет години. Пъргав Херкулес.

Радуб сложи на земята пушката си, свали амуницията и куртката си, задържа само двата си пистолета, които пъхна в колана на панталона си, и захапа със зъби голата си сабя. Дръжките на пистолетите му стърчаха над колана.

Така облекчен от непотребното и наблюдаван в тъмнината от очите на всички ония от щурмовата колона, които още не бяха влезли в кулата, той започна да се изкачва по камъните на пукнатината на стената като по стъпалата на някаква стълба. Липсата на обуща му беше от полза; най-лесно се катери босият крак; той вмъкваше пръстите на краката си в дупките на камъните. Надигаше се с лактите си и се опираше с коленете си. Изкачването бе трудно, като по зъбите на трион. „Щастие е — мислеше си той, — че няма никой в стаята на първия етаж, защото нямаше да ме оставят да се прехвърля по този начин.“

Така трябваше да изкачи не по-малка от четиридесет стъпки височина. Колкото повече се изкачваше, толкова повече му пречеха щръкналите дръжки на пистолетите му, пукнатината се стесняваше и издигането нагоре ставаше все по-трудно. Рискът да падне се увеличаваше, колкото повече се изкачваше нагоре.

Най-сетне стигна до перваза на бойницата; отмести изкривената и откъртена желязна решетка; отворът беше достатъчно широк, за да мине, надигна се, напрягайки всички сили, опря коляно върху корниза, хвана се с едната си ръка за един железен прът вдясно, а с другата ръка за железен прът вляво и се надигна до кръста пред амбразурата на бойницата, захапал сабята и увиснал над бездната.

Трябваше само да прекрачи, за да скочи в залата на първия етаж.

Но в бойницата се появи едно лице.

Изведнъж в мрака пред себе си Радуб видя нещо страхотно — окървавена маска с едно извадено око и с разбита челюст.

Маската го гледаше с единствената си зеница.

Тази маска имаше две ръце; тия две ръце излязоха от мрака и се насочиха към Радуб; едната, само с едно движение, взе двата пистолета от колана му, другата измъкна сабята му от зъбите.

Радуб бе обезоръжен. Коляното му се плъзгаше по наклонения корниз, двете му ръце, стиснали железните пръти на решетката, едва го задържаха над пропастта под него, дълбока четиридесет стъпки.

Тази маска и тези ръце бяха на Зимния певец.

Зимния певец, задушаван от дима, който идваше отдолу, беше успял да стигне до амбразурата на бойницата и там въздухът, който нахлуваше отвън, го беше съживил, вечерният хлад бе съсирил кръвта му и силите му се бяха възвърнали малко; изведнъж той бе видял отвън да се появява бюстът на Радуб; но Радуб, тъй като стискаше с ръце железата, нямаше друг избор, освен да падне или да се остави да бъде обезоръжен; Зимния певец, страшен и спокоен, измъкна пистолетите му от колана и сабята от зъбите.

Започна нечуван двубой. Двубой между обезоръжения и ранения.

Очевидно като победител се очертаваше умиращият. Един куршум стигаше, за да полети Радуб в зеещата под краката му бездна.

За щастие на Радуб Зимния певец, който държеше двата пистолета в една ръка, не можеше да изстреля този куршум и беше принуден да си послужи със сабята. Той нанесе удар с острието в рамото на Радуб. Този саблен удар рани Радуб и го спаси.

Макар лишен от оръжие, но запазил силата си, Радуб не обърна внимание на нараняването, при което всъщност не бе засегната костта, рязко подскочи напред, изпусна железата и влезе в бойницата.

Той застана лице срещу лице със Зимния певец, който бе хвърлил зад себе си сабята и държеше двата пистолета в двете си ръце.

Зимния певец, паднал на колене, се прицели в Радуб почти от упор, но отслабналата му ръка трепереше и не можа да натисне веднага спусъка.

Радуб използува този момент, за да му се присмее.

— Я слушай ти, отвратителна мутро — извика му той, — нима мислиш, че ще ме изплашиш с твоето толкова обезобразено лице? Дявол да те вземе, как са накълцали сурата ти!

Зимния певец все още се целеше.

Радуб продължи:

— Не е за приказване, ама картечът хубаво те е надупчил. Бедното ми момче, Белона 507хубаво ти е смачкала физиономията. Хайде, хайде, изплюй си куршума, драги!

Куршумът мина така близо до главата на Радуб, че му откъсна половината от ухото. Зимния певец вдигна другата си ръка, въоръжена с втория пистолет, но Радуб не му даде време да се прицели.