Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Никаква възможност за бягство. Не можеше ли през библиотеката? Но там на платото имаше шест заредени оръдия със запалени фитили. През горните стаи? Но оттам накъде? През тях се стигаше до терасата. А оттам имаше само една възможност — да се хвърлят надолу от върха на кулата.

Живите седем души от тази епична банда се виждаха абсолютно затворени сред дебелите стени, които едновременно ги защищаваха и ги предаваха. Те не бяха още заловени; но вече бяха пленници.

Маркизът се провикна:

— Приятели, всичко е свършено.

След кратко мълчание добави:

— Гран-Франкьор отново става абат Тюрмо.

Всички паднаха на колене с молитвените броеници в ръце. Ударите от прикладите на пушките на нападателите се чуваха все по-близо.

Гран-Франкьор, целият окървавен от куршум, който бе одраскал главата му и откъснал парче кожа с коса, вдигна в дясната си ръка разпятието. Маркизът, скептик в дъното на душата си, коленичи с един крак.

— Нека всеки на висок глас изповяда греховете си — каза Гран-Франкьор. — Ваша светлост, говорете.

Маркизът отвърна:

— Убивах.

— Убивах — каза Оанар.

— Убивах — каза Гиноазо.

— Убивах — каза Брен-д’Амур.

— Убивах — каза Шатене.

— Убивах — каза Иманус.

Гран-Франкьор подзе:

— В името на светата троица аз ви опрощавам. Мир вам!

— Амин! — отвърнаха всички.

Маркизът стана.

— А сега — каза той — да умрем.

— И да убиваме — каза Иманус.

Удари с приклади започнаха да разтърсват сандъка, който преграждаше вратата.

— Мислете за бога — каза свещеникът. — За вас вече земята не съществува.

— Да — отвърна маркизът, — ние сме в гроба.

Всички наведоха глави и започнаха да се удрят по гърдите. Само маркизът и свещеникът стояха прави. Всички очи бяха устремени надолу към земята, свещеникът се молеше, селяните се молеха, маркизът мислеше. Сандъкът, върху който удряха сякаш с чукове, звънтеше зловещо.

В този миг зад тях изкрещя един бодър и силен глас:

— Аз нали ви казах, ваша светлост!

Всички се извърнаха изумени.

Една дупка се беше отворила в стената. Един камък, отлично вмъкнат между другите, без да бъде циментиран, с по една ос отгоре и отдолу, се беше завъртял като въртележка около себе си и разтворил стената. Така завъртелият се около оста си камък беше открил два прохода, единият вдясно, другият вляво, тесни, но все пак през тях можеше да мине човек. Зад тази неочаквана врата се виждаха първите стъпала на спираловидна стълба. В отвора се появи човешко лице.

Маркизът позна Халмало.

— Ти ли си, Халмало?

— Аз, ваша светлост. Както виждате, съществуват въртящи се камъни и оттук може да се излезе. Идвам навреме, но трябва да се избърза. След десет минути ще бъдете сред гората.

— Бог е велик — каза свещеникът.

— Спасявайте се, ваша светлост — извикаха всички.

— Най-напред всички вие — каза маркизът.

— Вие пръв, ваша светлост — каза абатът Тюрмо.

— Аз последен.

И маркизът продължи със строг глас:

— Няма благотворителност в боя. Ние нямаме време да бъдем великодушни. Вие сте ранени. Заповядвам ви да живеете и да бягате. Бързо! Използувайте този изход. Благодаря, Халмало.

— Господин маркизе, няма ли да се сбогуваме? — каза абатът Тюрмо.

— Долу, разбира се. Оттук може да се измъкнем само един по един.

— Няма ли ваша светлост да ни определи сборен пункт?

— Да, на една полянка в гората. При Камъка-Говен. Знаете ли мястото?

— Знаем го всички.

— Там ще бъда утре по обед. Всички, които могат да ходят, да бъдат там.

— Ще бъдем.

— И ще продължим войната — каза маркизът.

В това време Халмало, опрял се на въртящия се камък, забеляза, че той е станал неподвижен. Отворът не можеше вече да се затвори.

— Ваша светлост — каза той, — да побързаме сега, защото камъкът не се върти. Аз успях да отворя прохода, но няма да мога да го затворя.

Наистина камъкът, стоял дълго време неподвижен, сякаш се беше сковал в оста си. Беше вече невъзможно да се завърти.

— Ваша светлост — подзе Халмало, — аз се надявах да затворя отново прохода и когато сините влязат тук, да не намерят никого и да не разберат нищо, а да си помислят, че сте се изпарили. Но ето че камъкът засече. Неприятелят ще види входа отворен и ще може да ви преследва. Поне да не губим нито една минута. Бързо всички по стълбата.

Иманус сложи ръката си върху рамото на Халмало:

— Приятелю, за колко време можем да излезем от този проход и да бъдем на безопасност в гората?