Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Говен подаде ръка на Радуб и му каза:

— Вие сте юнаци. Ще бъдете в щурмовата колона. Разделям ви на две. Поставям шестима от вас в авангарда, за да водят, и поставям останалите шестима в ариергарда, за да няма отстъпление.

— Все още аз ли ще командувам дванадесетте?

— Разбира се.

— Тогава благодаря ви, командире. Аз ще бъда в авангарда.

Радуб отдаде чест и се върна в строя.

Говен извади часовника си, каза няколко думи на ухото на Гешан и след това започна формирането на щурмовата колона.

През това време Симурден, който още не бе взел своя пост на платото и стоеше до Говен, се приближи до един тръбач.

— Дай сигнал с тръбата — каза му той.

Тръбата изсвири, рогът отвърна.

И така отново тръбата и рогът влязоха във връзка.

— Какво има? — обърна се Говен към Гешан. — Какво иска Симурден?

Симурден се беше приближил до кулата с бяла кърпа в ръка.

Той се провикна с висок глас:

— Хора, които сте в кулата, познавате ли ме? Един глас, гласът на Иманус, отговори от върха на кулата:

— Да.

Двата гласа започнаха да разговарят, питаха се и си отговаряха — ето какво:

— Аз съм пратеник на републиката.

— Ти си бившето кюре на Паринье.

— Аз съм пълномощник на Комитета на общественото спасение.

— Ти си свещеник.

— Аз съм представителят на закона.

— Ти си ренегат.

— Аз съм комисарят на революцията.

— Ти си вероотстъпник.

— Аз съм Симурден.

— Ти си дявол.

— Познавате ли ме?

— Отвращаваме се от тебе.

— Желаете ли да попадна във вашите ръце?

— Тук ние, осемнадесетте души, даваме главите си срещу твоята.

— Е добре, аз ще ви се предам.

От върха на кулата се разнесе дивашки смях и някой извика:

— Ела!

В лагера настъпи гробната тишина на очакването. Симурден продължи:

— При едно условие.

— Какво?

— Слушайте.

— Говори.

— Вие мразите ли ме?

— Да.

— Аз ви обичам. Ваш брат съм.

Гласът от кулата отвърна:

— Да, брат Каин.

Симурден продължи с необикновено променен глас, пак така силен, но нежен:

— Оскърбявайте, но слушайте. Аз дойдох тук като парламентьор. Да, вие сте ми братя. Вие сте бедни, заблудени хора. Аз съм ваш приятел. Аз съм светлината, която говори на невежеството. Светлината е винаги братство. Всъщност нима нямаме една и съща майка, родината? Затова слушайте ме. По-късно вие или вашите деца ще разберете, или децата на вашите деца ще разберат, че всичко, което сега се върши, е в името на висши закони и че в революцията се проявява волята божия. Докато чакаме да настъпи времето, когато всички умове, дори вашите, разберат, и фанатизмът на всички, дори и вашият, изчезне, докато чакаме да настъпи тази велика светлина, кой ще се смили над вас, невежите? Аз идвам при вас, аз ви предлагам главата си; нещо повече, аз ви подавам ръката си. Аз моля да благоволите да ме унищожите, за да ви спася. Аз имам неограничени права и мога да изпълня това, което ви казвам. Моментът е решителен; аз правя последно усилие. Да, аз, който ви говоря, съм гражданин, а този гражданин, да, е свещеник. Гражданинът ви говори, но свещеникът ви моли. Чуйте ме. Мнозина от вас имат жени и деца. Аз поемам закрилата на вашите деца и на вашите жени. Аз се наемам с тяхната защита срещу вас. О, братя мои…

— Хайде, проповядвай! — изкиска се Иманус.

Симурден продължи:

— Братя мои, не чакайте да удари страшният час. Тук ще се изпоколим един друг. Мнозина от нас, които сега виждате пред себе си, утре няма да видят слънцето; да, мнозина от нас ще загинат, а и вие, вие всички ще умрете. Смилете се сами над себе си. Защо да се пролива толкова кръв, щом като е достатъчно само на двама?

— Двама ли? — каза Иманус.

— Да. Двама.

— Кои?

— Лантенак и аз.

След това Симурден повиши глас:

— Двама души са излишни — Лантенак за нас, аз за вас. Ето какво ви предлагам, за да спасите всички живота си: дайте ни Лантенак и вземете мене. Лантенак ще бъде гилотиниран, а с мене вие ще направите каквото си искате.

— Отче — изръмжа Иманус, — ако те пипнем, ще те изгорим жив на бавен огън.

— Приемам — каза Симурден.

И продължи:

— Вие, обречените в тази кула, вие всички можете след един час да бъдете свободни и живи. Аз ви нося избавление. Приемате ли?

Иманус избухна:

— Ти не само си злодей, ти си луд. Защо си дошъл да ни безпокоиш? Кой те е помолил да говориш с нас? Ние да предадем негова светлост! Какво искаш ти от нас?

— Главата му. И срещу нея ви предлагам…