Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Здесь есть возможность читать онлайн «Виктор Юго - Деветдесет и трета година» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, Историческая проза, Культурология, Искусство и Дизайн, Философия, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Деветдесет и трета година: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Деветдесет и трета година»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Замисълът на романа „Деветдесет и трета година“ възникнал у Виктор Юго през 1863 г. Написването на книгата било предшествувано от продължителен период, когато писателят събирал необходимите му справочни материали и правел обширни извадки от исторически трудове. Той се интересувал от положението на Франция в навечерието на Великата френска революция, от нейната история, от събитията по времето на контрареволюционния бунт във Вандея. Между източниците, които послужили за осъществяването на огромната задача, привлякла писателя, трябва да се споменат книгата „Френската революция“ на Луи Блан, „Историята на Робеспиер“ на Ернест Амел, трудовете на Жюл Мишле. Юго изучил също така „Мемоарите“ на граф Ж. дьо Пюизе, станал прототип на маркиз дьо Лантенак, както и „Писма за произхода на Шуанската война“ на Ж. Дюшмен-Десеко.
Започнал да пише романа на 16 декември 1872 г., Юго го завършил на 9 юни 1873 г. Първото издание излязло през 1874 г.

Деветдесет и трета година — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Деветдесет и трета година», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

На балкона над вратата стоеше прав кметът с трицветен ешарп, преметнат през селските му дрехи.

Човекът с афиша беше глашатай.

Той имаше колан с презрамка, на който бе закачена малка чанта, свидетелствуваща, че ходи от село в село, за да оповестява разни съобщения в целия край.

В момента, в който Мишел Флешар се приближи, той току-що бе разгънал афиша и започваше да чете. Каза на висок глас:

— „Република Франция. Единна и неделима.“

Барабанът задумка. Множеството се раздвижи. Едни свалиха калпаците си; други още повече нахлупиха шапките си. По това време в този край можеше лесно да се определи политическото убеждение — хората с шапки бяха роялисти, а хората с калпаци бяха републиканци. Шепотът от неясни гласове престана, всички се вслушаха, глашатаят зачете:

— „… По силата на заповедите, които са ни дадени, и на правата, които имаме ние, пълномощниците на Комитета на общественото спасение…“

За втори път барабанът задумка. Глашатаят продължи:

— „… И в изпълнение на декрета на Националния конвент, който поставя извън закона заловените с оръжие в ръка бунтовници и предвижда най-тежко наказание за всеки, който им даде подслон или ги улесни да избягат…“

Един селянин попита тихо съседа си:

— Какво значи най-тежко наказание?

Съседът отвърна:

— Не зная.

Глашатаят размаха афиша:

— „… По силата на член седемнадесети на закона от тридесети април, който дава неограничено право на делегатите и техните помощници в борбата срещу бунтовниците, поставени извън закона…“

Той направи пауза и продължи:

— „… лицата, чиито имена и презимена следват…“

Цялото множество наостри уши.

Гласът на глашатая стана гърмящ. Той каза:

— „… Лантенак, разбойник.“

— Това е негова светлост — прошепна един селянин.

И сред тълпата се разнесе шепот:

— Това е негова светлост.

Глашатаят продължи:

— „… Лантенак, бивш маркиз, разбойник. Иманус, разбойник…“

Двама селяни се спогледаха скришом.

— Това е Гуж-льо-Брюан.

— Да. Убиецът на сините.

Глашатаят продължи да чете списъка:

— „… Гран-Франкьор, разбойник…“

Множеството прошепна:

— Този е свещеник.

— Да, господин абатът Тюрмо.

— Да, някъде откъм гората Шапел, кюре е.

— И разбойник — каза един човек с калпак.

Глашатаят продължи да чете:

— „Боануво, разбойник. Двамата братя Дървените копия, разбойници. Узар, разбойник…“

— Това е господин дьо Келен — каза един селянин.

— „… Пание, разбойник…“

— Това е господин Сефер.

— „… Плас-Нет, разбойник…“

— Това е господин Жамоа.

Глашатаят продължаваше да чете, без да обръща внимание на тези коментарии.

— „… Гиноазо, разбойник. Шатене, наречен Роби, разбойник…“

Един селянин прошепна:

— Гиноазо е наречен Русия, Шатене е от Сент-Уен.

— „… Оанар, разбойник“ — продължаваше глашатаят.

В тълпата пак заговориха:

— Той е от Рюйе.

— Да, това е Златния клон.

— Неговият брат е убит при атаката на Понторсон.

— Да, Оанар-Малониер.

— Деветнадесетгодишен хубавец.

— Внимание — каза глашатаят. — Ето края на списъка: „… Бел-Вин, разбойник. Ламюзет, разбойник. Сабрту, разбойник. Брен-д’Амур, разбойник…“

Един младеж бутна с лакът една девойка. Девойката се усмихна.

Глашатаят продължи:

— „… Зимния певец, разбойник. Котарака, разбойник…“

Един селянин каза:

— Това е Мулар.

— „… Табуз, разбойник…“

Един селянин каза:

— Това е Гофр.

— Те са двама Гофр — добави една жена.

— И двамата си ги бива — измърмори едно момче.

Глашатаят размаха афиша, барабанът думна веднъж.

Глашатаят продължи да чете:

— „… Упоменатите лица, където и да бъдат заловени, и след като бъде установена самоличността им, веднага да бъдат наказани със смърт.“

Настъпи раздвижване.

Глашатаят продължи:

— „… Който им даде подслон или им окаже помощ да избягат, ще бъде предаден на военен съд и осъден на смърт. Подписал…“

Настъпи дълбока тишина.

— „… Подписал: делегатът на Комитета на общественото спасение СИМУРДЕН.“

— Някакъв свещеник — каза един селянин.

— Бившето кюре на Паринье — каза друг.

А един буржоа добави:

— Трюмо и Симурден. Един бял свещеник и един син свещеник.

— И двамата черни — каза друг буржоа.

Кметът, който бе на балкона, свали шапката си и извика:

— Да живее републиката!

Барабанът думна, за да извести, че глашатаят още не е свършил. И наистина той вдигна ръка и каза:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Деветдесет и трета година»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Деветдесет и трета година» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Деветдесет и трета година»

Обсуждение, отзывы о книге «Деветдесет и трета година» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x