Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Тия думи бяха решителни за Рене-Жан. Тогава, за голяма изненада на Гро-Ален, той извърши нещо необикновено.

В един от ъглите на библиотеката имаше голям дъбов стол; Рене-Жан отиде при стола, хвана го и сам го издърпа чак до пюпитъра. После, когато столът опря до пюпитъра, той се качи на него и постави двете си юмручета върху книгата.

Изкачило се на такава височина, момчето поиска да извърши нещо прекрасно; то хвана „тината“ от горния край и внимателно я разкъса; свети Вартоломей бе разрязан на две, но това не бе по вина на Рене-Жан; той остави в книгата лявата половина от образа с едно око и малко от ореола на стария апокрифен евангелист и откъснатата половина на светеца с цялата кожа подаде на Жоржет. Жоржет получи светеца и каза: „Деди“.

— И на мене! — извика Гро-Ален.

Първата страница беше като първа пролята кръв. След нея започна клането.

Рене-Жан обърна страницата; зад светеца беше коментаторът Пантениус; Рене-Жан поднесе Пантениус на Гро-Ален.

В това време Жоржет разкъса своето голямо парче на две по-малки, после двете по-малки на четири, така че историята може да каже, че свети Вартоломей, след като е бил одран в Армения, е бил разчекнат в Бретан.

Извършила разкъсването, Жоржет протегна ръка към Рене-Жан и каза: „Още!“

След светеца и коментатора последваха отблъскващи портрети, потретите на тълкувателите. Първият по ред беше Гавантус; Рене-Жан го откъсна и сложи листа с Гавантус в ръката на Жоржет.

Такава бе съдбата на всички тълкуватели на свети Вартоломей.

Да раздаваш е превъзходство. Рене-Жан не запази нищо за себе си. Гро-Ален и Жоржет му се възхищаваха; това му стигаше; той се задоволи с възторга на своята публика.

Неуморим и великодушен, Рене-Жан предложи на Гро-Ален Фабрицио Пинятели, а на Жоржет Стилтинг; на Гро-Ален даде Алфонс Тоста, а на Жоржет „Корнелиус в Лапид“; после Гро-Ален получи Анри Амон, а Жоржет — отец Роберти с прибавка изглед от град Дуе, където се е родил през 1619 година; Гро-Ален получи протеста на търговците на хартия, а Жоржет посвещението на издателите Гриф. Имаше и карти. Рене-Жан ги разпредели. На Гро-Ален даде Етиопия, а Ликаония на Жоржет. След това хвърли книгата на пода.

Това беше страшен момент. Изпаднали в екстаз и едновременно ужасени, Гро-Ален и Жоржет видяха как Рене-Жан смръщи вежди, обтегна колене, сви юмруци и отхвърли от пюпитъра огромния том. Трагично е, когато една величествена книга загуби значението си. Тежкият том, смъкнат от подставката, увисна за миг, поколеба се, разклати се, после полетя надолу смачкан, изпокъсан, изскочи от подвързията с разбити закопчалки и се просна жалко на пода. За щастие той не падна върху тях.

Те бяха смаяни, но не и смазани. Не всички приключения на победителите завършват така хубаво.

Като всяка победа и тази вдигна голям шум и облак прах.

След като порази книгата, Рене-Жан слезе от стола.

Настъпи миг на затишие и на ужас, победата предизвика страхотии. Трите деца се хванаха за ръце, и застанали на разстояние, гледаха огромния разкъсан том.

Но след кратко размишление Гро-Ален решително се приближи до него и го ритна.

Това бе краят. Жаждата за разрушение съществува. И Рене-Жан ритна книгата, Жоржет също, но падна на пода, обаче на задника си: тя използува това положение, за да се нахвърли срещу Вартоломей; мигновеното стряскане се изпари; Рене-Жан се нахвърли, Гро-Ален се спусна и децата, радостни, замаяни, тържествуващи, безмилостни, започнаха да късат щампите, да разхвърлят листовете, да издърпват лентичките, да развалят подвързията, като отлепват позлатената кожа, да откъртват сребърните ъгълчета, да чупят пергамента, да унищожават величествения текст; трите зачервени, засмени и озверени ангелчета-разрушители, нахвърлили се върху беззащитния евангелист, действуваха с крака, ръце, нокти и зъби.

Те унищожиха Армения, Юдея и Беневент, където се съхраняват реликвите на светеца; поразиха свети Натанаил, който може би е същият Вартоломей, папата Желас, който обяви за апокрифно евангелието от Вартоломей-Натанаил, и всички други образи и карти; така се бяха увлекли в неумолимото унищожаване на старата книга, че не забелязаха една мишка, която мина край тях.

Беше истинско изтребление.

Да разкъсаш на парчета историята, легендата, науката, чудесата, истински или фалшиви, църковния латински език, суеверията, фанатизмите, мистериите, да разкъсаш цяла една религия от горе до долу — това е работа за трима гиганти, а дори и за три деца; времето течеше в този труд, но те успяха; нищо не остана от свети Вартоломей.