Нино Ричи - В стъклената къща

— Сигурна съм, че Виктор въобще не иска да слуша това.

Понякога нещо в нея трепваше най-вече когато неговите разкази пряко я засягаха. В такива моменти тя разкриваше, че притежава неочаквано затрогваща мекота.

Те се срещнали в Англия в края на войната. Опитах се да си представя първите им дни, седмици, месеци. Как са изглеждали като млади: той — със своето войнишко очарование, въпреки че сигурно е бил малко недодялан; тя — със своята енергичност, така присъща за младите англичанки; представях си как са преодолявали различията помежду си. Какво ли е означавал за нея Мърси, този малък остров в графство Есекс. После последвала раздялата с Англия и преместването тук, в Канада.

— Отначало не й допаднаха много нашите канадски обичаи. Сега не желае да си го признае, сигурен съм в това. Ако я попиташ дори и сега ще го отрече, обаче е вярно. Ала накрая все пак тя успя да свикне. Дори стана президент на КЮЕ 18 18 Канадска женска благотворителна организация, основана през 1900 г. — Б.пр. за три години. Мисля, че ако не беше нейната намеса, в града ни нямаше да бъде построена новата болница.

— Дейвид, много добре знаеш, че не е вярно.

По време на тези неделни обеди се случваше да се съберем в тесен интимен кръг около масата в кухнята, защото там беше най-топло, тъй като се готвеше. Тогава ми се струваше, че придобивам нова представа за семейния живот. Там се чувствах сигурен — приемаха ме едва ли не като почетен гост. Променяше се дори поведението на г-жа Амхърст, която се държеше майчински и всеотдайно, като че ли действително бе запазила място за мен в сърцето си.

— Толкова е хубаво да си имаме един млад мъж в къщата. По цял ден сме само двамата, вече поостарели, заедно с двете момичета.

Но накрая се оказваше, че нещо отново ни дърпа назад, разговорите замираха и пак се възцаряваше неловка атмосфера. Понякога дори храненето протичаше сред необяснима и обезсърчаваща тишина, нарушавана инцидентно от неразбираемите фрази, които си разменяха г-н и г-жа Амхърст. Репликите им приличаха по-скоро на кодирани послания, след които отново надвисваше тишина. В такива моменти си мечтаех за някакво откровение, от което ще последват удивителни разкрития. За мен нямаше съмнение, че г-жа Амхърст ни сковава със своите изблици от пресилен ентусиазъм. Бях разколебан дали топлината, която усещах преди малко, е била реална или всичко, което се бе случило тук, е само някакъв вид изпит за приемане в обществото.

Постепенно моите посещения започнаха да стават по-дълги и включваха и следобедите. Дотогава, по време на нашите обеди, Рита и Елена имаха периферни роли и винаги бяха извън фокуса на вниманието, тъй като г-жа Амхърст се справяше с всички теми с удивителна, та чак потискаща ефективност. Сега с двете момичета можехме да оставаме сами на приземния етаж, в стаята за почивка. Г-жа Амхърст се бе заела със задачата да ни измисля забавления — гледане на телевизия, учене на уроци, четене на глас. Мисля, че дори когато се усамотявахме, не ни напускаше усещането, че се преструваме, защото не можехме да си признаем колко не на място се чувстваме в света на г-н и г-жа Амхърст. Рита и Елена продължаваха да се придържат към отдавна възприетата и от двете линия на престорено скромно и крайно сдържано поведение. Те неуморно играеха ролята на послушни деца и виждаха в мен малко по-голям от тях младеж, с когото трябваше да внимават и когото не трябваше да дразнят. В техния изолиран свят нямаше място за мен, той си беше само техен. Охраняваха го чрез предупредителните погледи, каквито начесто си разменяха. Понякога се отдръпваха и си шепнеха заговорнически. Аз явно си оставах аутсайдер, който вечно трябваше да бъде инструктиран.

— Позволено ни е да гледаме телевизия само час, а после трябва да ни помогнеш за задачите по математика.

Там винаги и за всичко имаше правила, които Рита спазваше абсолютно стриктно, без право на обсъждане. Всичко беше толкова различно от духа, който цареше у дома. Вкъщи правилата бяха функция на променящата се атмосфера — често зависеха от какви ли не случайности и невинаги бяха лесни за отгатване. Рита не само се придържаше към правилата в новия си дом, но се стараеше да ме задължи и аз да ги съблюдавам. За целта беше измислила някаква сложна игра, която издаваше нейното презрение към мен, тъй като бях единствената й връзка със семейството. Все пак не се лишавах напълно от здравия си разум и не замъглявах преценките си, когато бях с нея в дома на семейство Амхърст. Не можеха да ме заблудят нито неписаните й дребни правила, нито къдриците й, с които приличаше на илюстрована картичка, нито предпазливото дозираните емоции, нито непрестанния надзор на г-жа Амхърст, поднасян с усмивка и дискретност. Независимо от идеално изглеждащия свят на новите й баща и майка, той приличаше на сцени от телевизионен филм.