Нино Ричи - В стъклената къща

Още веднъж се срещнах с г-н Нюланд, а после и със счетоводителя г-н Дирксен, мрачен и суров особняк, като всички менонити 31 31 Протестантска секта от XVI век, прераснала в клон на късния баптизъм. Нейните членове не полагат никакви клетви, не служат в армията, не приемат държавни постове. — Б.пр. .

— Тези проблеми могат да бъдат разрешени с по-внимателно планиране. Точно това бях обяснил на баща ви. Но вие знаете какви са по-старите емигранти. И моите роднини са като тях — те още действат така, както са свикнали от времето, когато са криели парите в чорапите си.

За всички членове на семейството бе уредена още една среща, на която бе планирано да бъдат изложени всичките възможни варианти. След още няколко срещи и много спорове стигнахме до споразумение, според което поне на хартия се предвиждаше разделяне на активите на компанията на още няколко дяла, но на практика всичко се сведе до това другите акционери през следващите десет години да ми изплащат сумите, изисквани за погасяването на заема при изкупуването на моя дял. От спестяванията на баща ми на мен ми се полагаха доста пари след изплащането на всички данъци и различни сметки, както и след погасяването на салдото по неговия отдавнашен заем. Това, което ми остана, бе определено като неприкосновена стойност. Всъщност не ставаше дума за много пари накуп, но нямах поводи да се оплаквам, тъй като щях да получавам щедри вноски през следващите десет години. Само че тези десет години щяха да бъдат като рана в живота ми, като някакво мое покаяние за всичко, което му дължах, което той и след смъртта си щеше да ми изплаща за сметка на онези години, когато беше живял с такова себеотдаване и беше посветен само на работата си.

Едва тогава щях да осъзная смъртта на баща ми като реалност: възможно бе, в крайна сметка, да започна да си мисля за него като за различен човек и рискувах да го изгубя напълно сред всички тези абстракции, докато се лутах в обсъжданията на суми, които не съществуваха, освен в подпечатаните с червен восък нотариални книжа, както и сред други неща, които увеличаваха бъркотията още повече. Пример за това бе пликът, който намерихме в личния му сейф в банката, където той влагаше парите си. Пликът се оказа пълен с около пет хиляди долара в измачкани канадски и щатски банкноти. Приличаше на някакъв скрит доход, вероятно получен от продажбата на онези краставици, които бяха изкупени от един ливански търговец, пристигнал дотук чак от Детройт. Като че ли тъкмо в тези износени от докосването на толкова много ръце банкноти долових повече от баща си, защото усещах, че са минали и през неговите ръце. Повече от всичките онези стотици хиляди, на които беше оценен според документите на компанията. За кратко се изкуших да предявя претенции за неговата доживотна застраховка, защото ми се искаше да получа тази солидна сума в брой, може би като реално доказателство, което да неутрализира предположенията за самоубийство, но накрая предпочетох да се въздържа от тази стъпка като израз на синовна почит. Не само защото се опасявах застрахователите да не започнат собствено разследване на неясните обстоятелства около смъртта му, но и понеже просто исках да върша само това, което бе редно, както би сторил баща ми, макар че лесно бих могъл да изброя поне дузина противоречия в образа, който си бях изградил за него в представите си.

Подписах всички документи за отказ от собственост, понеже акционерите вече бяха подписали книжата, според които ще ми изплатят докрай моя наследствен дял; после си отворих текуща банкова сметка; сортирах книжата на баща ми, като отделих ненужното от това, което си заслужаваше да бъде запазено. И накрая не ми остана какво повече да върша: оставаха ми само отсъствието на баща ми, моят живот, свободата, ширнала се пред мен, но празна като море.

Започнах да се приготвям за заминаването си, като претърсих цялата къща за всичко, което бе мое. От Нигерия, макар и спорадично — през седмица или две, все пак бяха започнали да пристигат пакетите с вещите ми. Неизбежно бе да се сетя за Ричард, който старателно ги бе опаковал сред стаите в моето бунгало там, където сигурно вече, в мое отсъствие, всичко бе започнало да плесенясва от влагата. Ето колко грижливо бе скътал всичките тези дреболии, както и всичките мои книги. Дори бе прибавил вещи, които никога не са били мои, но ги бях заварил в бунгалото при пристигането си там. Имаше и такива, за които вече не бях сигурен дали някога са били мои: една прилежно сгъната риза, както и една книга от Хемингуей, та се наложи да се напрегна и да се разровя из спомените си, все едно че разследвах притежанията на някаква друга личност.