Нино Ричи - В стъклената къща

Това бе наследството, оставено от баща ми на мен, тези невероятни за мен суми, тези излишества. Не бях очаквал да получа толкова много, защото винаги си бях въобразявал, че фермата е ипотекирана и е затънала в тежки дългове, дори се бях опасявал, че е на ръба на фалита, че печалбите са много оскъдни, така че въобще не бях допускал да се окажа притежател на толкова голяма сума и може би заради това бях решил през целия си живот повече да не се занимавам с фермата. Внезапно се оказа обаче, че се явявам най-важното лице сред всичките тези хора, които бяха отдали живота си на фермата. И може би за пръв път след смъртта на баща ми осъзнах какво означаваше, че съм негов син, почувствах тежестта на тази роднинска обвързаност. Все още обаче ми се струваше, че може би е била допусната някаква сериозна грешка, че може би стриктните правила според законите за унаследяване в случая не би трябвало да се прилагат; ала ето че г-н Нюланд се зае да поясни всяка отделна клауза от завещанието, без да забравя да упомене за усложненията — като данъците, дължими за наследството и допълнителните такси, които следвало да бъдат приспаднати. У мен се надигна негодувание срещу всичките тези опити да бъде отнета някаква част от това, което ми се полагаше по силата на правата, придобити по рождение.

По-късно се срещнах с г-н Нюланд насаме, в неговата адвокатска кантора. Срещата бе посветена на това да обсъдим подробностите около пожизнената застраховка на баща ми, която възлизаше на петдесет хиляди долар и гарантираше двойно обезщетение при евентуалното настъпване на смъртта на баща ми заради нещастен случай.

— Разбира се, че това е клауза, валидна само при подобни изключения. Подобна смърт се причислява към списъка на възможните нещастни случаи, обаче застрахователната компания може да поиска свое разследване на всички обстоятелства, така че трябва да бъдете подготвени за това. Или могат да склонят да се уреди изплащането само на главницата.

Към бащиното ми завещание бе приложено и допълнение, за което той досега не бе споменал. В него се споменаваше, просто и ясно изказано, за желанието на баща ми от моето наследство да бъде заделена някаква сума, по мое усмотрение, в полза на Рита, ако тя евентуално изпадне във финансово затруднение.

— Това няма сила според закона, а е само едно пожелание, нищо повече. Дали да се приложи — с колко и кога, ще зависи изцяло от вас.

Не знаех как да се справя с бъдещите си задължения, с тези двусмислени заръки. Имах чувството, че моят баща просто ми бе предоставил целия си живот, всичките си отговорности и цялата си вина пред Рита, бремето на въпросите: кое е било ценно за него и защо е решил да сложи край на живота си. Неговите финансови дела си оставаха за мен кълбо от загадки, но поне схващах, че всичките му активи по един или друг начин се оказваха обвързани с компанията за оранжерийно производство. Веднага след смъртта му тази компания трябваше да изплати значителна част от стойността на активите му, по-точно две трети от общата сума. След това трябваше да се спазят условията, заложени в правилника за продажба на активите на самата компания, да се съблюдават защитните клаузи, да се проверят балансовите отчети, да се съобразят с уговорките за непредвидените случаи. Това, което исках аз, беше, да ми бъде оставено това, което бе заделено като моя собственост преди смъртта на баща ми, изцяло и непокътнато, без повече усложнения; ала се оказа, че моето наследство ще се признае за валидно само при спазване на всички договорни условия, че единственият начин да вляза във владение, е да заема докрай мястото на баща си в компанията.

В продължение на няколко дни аз действително обмислях тази възможност, започнах да гледам на фермата така, както никога досега — като източник на доход, като цел на съществуването ми; и когато огледах целия си досегашен живот, не намерих нищо, което да се противопостави на подобна житейска цел, което да я измести. Обаче това, което най-силно ме изненада, бе с каква готовност другите проявиха желание да ми сторят място сред тях, както и почтителното им отношение към мен сякаш те наистина бяха повярвали, че ще се нагърбя да управлявам активите на баща ми. Този незапомнен от мен досега израз на уважение към скромната ми личност може би бе свързан с желанието им да ме привлекат обратно към своя свят, защото те може би по-добре от мен знаеха, усещаха го някак си по-инстинктивно, че ще се завърна към работата си във фермата. В дъното на душата си аз вече знаех какво ще сторя — може би щях да остана тук за месец или да кажем най-много за година, за да се опитам да се приспособя към работата и печалбите от нея, но това не ми се виждаше утешителна перспектива за бъдещето ми. Естествено бе, че в резултат на тези колебания моето отчуждение към всичко тук още повече се усили.