Нино Ричи - В стъклената къща

Той още живееше при родителите си, в едно малко предградие, недалеч от студентското градче. Уличката им беше притисната от съседната Джейн стрийт, с безчетните й магазини и многоетажни сгради. Къщата на родителите му беше малка, тухлена, с дървета наоколо. При първото ми посещение там ми направи впечатление радушната семейна атмосфера, беседката в задния двор с асмата над нея, иконите с лика на Христос, бароковата претрупаност на мебелите, керамичните плочки със стилизирани цветя и спираловидните декорации по мазилките. Къщата им се оказа твърде оживена: непрекъснато влизаха и излизаха някакви хора, роднини най-вече, но не вдигаха много шум, така че след това не можех да си спомня с колко души съм се запознал през този ден, да не говорим, че напълно бях забравил имената им. Но запомних майка му, която ме поздрави само с едно кратко, мълчаливо кимване, а след това ме измери с доста подозрителен поглед, докато с престилка и мрежа за коса шеташе в кухнята. Преди да се оттеглим пред телевизора, ние останахме за няколко минути във всекидневната с баща му, широкоплещест и грубоват, изправен като монолит в креслото си.

— Преди живеехме там долу, на Сейнт Клер. И всичко си беше по-добро. А тук е пълно с толкова различни хора, чернилки и въобще всякакви.

— Стига, татко — прекъсна го Майкъл, все още настроен добродушно. — Какво толкова са ти сторили негрите?

Обаче баща му не отговори, а още повече свъси вежди.

— Случва се да изпадне в някое от своите мрачни настроения — обясни ми след това Майкъл. — Иначе е доста по-кротък, дори понякога прилича на охлювите, които трябва само да докоснеш, за да се свият веднага.

Майкъл ми призна, че преди няколко години за кратко е бил пристрастен към хероина. Той и двамата негови приятели от детинство — Пери и Гюс, все още се занимаваха с това, което на жаргон се наричаше „смъркане на дребно“ — вече не бяха пристрастени, но приблизително веднъж месечно си позволяваха да му отпуснат края, когато внезапно ги налегнеше пристъп на старата страст. Те тримата понякога се появяваха в моята квартира леко променени, с бягащи погледи, лесно разсейващи се от най-малките движения, така, както котките зорко следят за всичко, което помръдва в полезрението им. Сякаш търсеха някакъв обект извън самите себе си, на когото да прехвърлят насъбралата се в тях енергия от хероиновата превъзбуда. Когато беше яко нацепен, Гюс бе способен да влага по малко злобна, остра ирония и тогава ставаше заплашителен и нелогичен. Така се стигна до онзи неприятен инцидент в кръчмата в студентското градче, когато той удари една жена, след като тя го обвини, че й е посегнал и я е нагрубил.

— Я, че аз не те ли познавам отнякъде? Сигурен съм, че сме се срещали на онази конференция по сексология там, във Фресно 25 25 Малък град в централна Калифорния — Б.пр. , където ти беше с Ксавиера Холандер. 26 26 Проститутка от Ню Йорк, от холандски произход, нашумяла с мемоарите си, издадени и у нас. — Б.пр.

Най-много ме изненадваше как другите жени го приемаха, привлечени от неговата чудатост и грубост или може би просто защото бяха прекалено озадачени от него, за да успеят да спрат домогванията му.

Те тримата представляваха доста странна група. Майкъл беше душата на компанията и около него другите двама гравитираха като двата противоположни полюса на магнита. Гюс беше първокурсник, стремящ се винаги да се налага, и може би тъкмо заради това бе по-лесно разбираем, докато Пери се отличаваше с това, че бе много по-безгрижен и тромав, не беше завършил гимназията, беше израснал като ексцентрик благодарение на вродената си интелигентност. С течение на годините те тримата като че ли бяха еволюирали като единен организъм, независимо от своите различия и от своята характерна индивидуалност, както и от постоянните спорове, които явно ги импулсираха и вливаха в артериите им допълнителна енергия. За известно време изпаднах под силното влияние на тяхното очарование, кръжах в орбита около тях като сателит, запленен от колективната им гравитация, независимо дали бях, или не, един от групата. Искаше ми се тяхната малобройна общност да успее да ми предложи нещо, което не толкова да ми въздейства като инструмент, за да спечелят привързаността ми, а по-скоро да упражни някаква принуда, която да ме заставя да се подчинявам, както се прави с новопосветените във всички секти. Веднъж им споменах за един социалистически кръжок, чиито сбирки посещавах, и тогава внезапно се почувствах като предател пред тях тримата. В своя защита гузно побързах да изкажа неодобрението си към тази групичка, макар че всъщност никога не ги бях възприемал кой знае колко на сериозно.