Кандис Бушнел - Сексът и градът

Един дъждовен януарски следобед на международното летище „Кенеди“ с полет от Лондон каца жена, която ще наречем Амалита Амалфи. Носи бялото палто на „Гучи“ от екокожа, черен кожен панталон, ушит по поръчка в „Ню Йорк ледър“ („Последният от тази кожа. Сдърпахме се с Ел Макферсън за него“, пояснява) и слънчеви очила. Има 10 чанти „Т. Антъни“ 20 20 Американска фирма за луксозни изделия от кожа, осн. 1946 г. — Б.пр. и прилича на кинозвезда. Липсва й само лимузина, но тя урежда въпроса, като кара един заможен на вид бизнесмен да й помогне за багажа. Той не може да й устои — практически никой мъж не може да устои на Амалита! — и преди да се усети какво го е сполетяло, вече пъпли с нея и с десетте й чанти „Т. Антъни“ към града в служебно наетата лимузина и я кани на вечеря.

— С удоволствие, скъпи — отвръща тя със задъхан глас и с лек акцент, който намеква за швейцарско училище за благородни девици и дворцови балове, — но съм ужасно уморена. Всъщност идвам в Ню Йорк само за да си почина. Ала може утре да пием чай. В „Четири сезона“? А след това — да попазаруваме. Трябва да купя някои неща от „Гучи“.

Бизнесменът се съгласява. Оставя я пред блок на „Бийкман Плейс“, записва телефона й и обещава да се обади по-късно.

В апартамента си Амалита звъни в „Гучи“. С престорен аристократичен английски акцент казва:

— Обажда се лейди Каролайн Бийвърс. Бях поръчала да ми запазите едно палто. Току-що пристигнах и утре ще дойда да го взема.

— Чудесно, лейди Бийвърс — отвръща продавачката. Амалита затваря телефона и се засмива.

На другия ден Кари говори по телефона със стар приятел — Роби.

— Амалита се върна — казва тя. — Ще обядваме заедно.

— Амалита! — възкликва Робърт. — Още ли е жива? И все така красива? Тя е опасна. Но ако си мъж и спиш с нея, сякаш ставаш член на специален клуб. Знаеш ли, Амалита е била с Джейк и с Капоти Дънкан, с толкова рокзвезди, с милиардери. Тя е като свързващо звено. Мислиш си: „И аз, и Джейк…“

— Мъжете — заявява Кари — са смешни.

Робърт не слуша.

— Жените като Амалита са малко — продължава. — Габриела беше такава. Както и Марит. И Сандра. Амалита е толкова красива! И забавна. И много смела. Невероятна е! Срещаш тези момичета в Париж, облечени във влудяващо прозрачни рокли, виждаш снимките им в „Дъбъл ю“ и в други модни списания и ти изглеждат все по-привлекателни. Сексуалната им власт е онази изумителна, ослепителна сила, която може да промени живота ти. Мислиш си, че ако се докоснеш до нея, което е невъзможно, което…

Кари му затваря.

В два часа следобед вече седи на бара в „Хари Чиприани“ и чака Амалита. Тя както винаги закъснява с половин час. На бара един бизнесмен, колежката му и клиентът им си говорят за секс.

— Мисля, че мъжете се отвращават от жени, които спят с тях още първата вечер — казва колежката. Облечена е в целомъдрен морскосин костюм. — Трябва да изчакаш поне до третата среща, ако искаш мъжът да те приеме на сериозно.

— Зависи от жената — възразява клиентът. Той е към 40-годишен, прилича на немец, но говори с испански акцент — аржентинец.

— Не разбирам — отвръща жената.

Аржентинецът я поглежда.

— Вие, американките еснафки, дето все се стремите да пипнете някой мъж, вие трябва да спазвате правилата. Не можете да си позволите да сбъркате. Но има определен тип жени — много красиви и от определена класа, които могат да правят каквото си искат.

В същия момент влиза Амалита. Това предизвиква доста голямо вълнение на входа, където оберкелнерът я прегръща — „Виж се само! — възкликва тя. — Колко си строен! Още ли тичаш по 8 км. на ден?“ — и отнасят палтото и багажа й. Облечена е в костюм от туид на Джил Сандър (само полата струва над хиляда долара) и зелен кашмирен пуловер без ръкави.

— Ама че е горещо! — отбелязва, веейки си с ръкавиците. Сваля си сакото. Целият ресторант зяпва.

— Сладурче! — възкликва Амалита, като забелязва Кари на бара.

— Масата ви е готова — съобщава оберкелнерът.

— Толкова неща имам да ти разправям! — продължава Амалита. — Спасих се на косъм!

Някъде през април заминала на сватба в Лондон, където се запознала с лорд Сканки-Пу — фалшиво име, — „но истински лорд, скъпа. Има кръвна връзка с кралското семейство, замък и фокстериери. Каза, че мигновено се влюбил в мен, кретенът му с кретен. Още щом ме зърнал в църквата. «Скъпа, обожавам те, — рече, като дойде при мен на приема, — но най-много обожавам шапката ти.» Още тогава трябваше да ми светне червената лампичка. Но в момента не разсъждавах логично. Живеех у Катрин Джонсън-Бейтс, която ме влудяваше. Все се оплакваше, че съм разхвърляла вещите си из шибания й апартамент. Нали е Дева, какво друго да очакваш от нея! Както и да е, мислех само къде да се преместя. Пък и знаех, че Катрин си пада по лорд Сканкс — плетеше му шалове от онзи ужасен камгарн, — а той пет пари не даваше за нея, така че, естествено, не устоях. А ми трябваше и нова квартира.“