Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

1988 г.

Избухна фойерверк от шарени светлини, които потъваха в тотален мрак и се появяваха отново в перфектна симетрия. Колкото повече стискаше очи, толкова по-ярки ставаха. Трябваше да ги отвори, за да излезе окончателно от поредното нощно бягство в света на сънищата. В момента, в който го направи, светлините се завъртяха за последно и изчезнаха, но главоболието остана. Погледна настрани и й се зави свят още преди да е тръгнала да се изправя. Мястото до нея беше празно. Слава богу. Беше излязъл отдавна и нямаше да се налага да се преструва, че е свикнала. Измъкна се от огромното легло, залитайки, и се повлече към хола.

Снощи беше поредната от безброй вечери, в които бяха препили и препушили. Този път с повод. Не че имаше значение дали има повод, или не, махаха си главите редовно, това поне беше напълно позволено. Снощният повод беше част от тридневно празнуване на брака на Сашо с американка.

След кратко безмозъчно стърчане в средата на хола Лола реши, че има нужда от друга действителност. От онази действителност, която не съществуваше. Разноцветните светлини се появиха отново за момент, тя премигна и тръгна. Трудно уцели входа за видеокасетата, но успя да си пусне Синди Лаупър. Girls wanna have fun. Момичетата искат да се забавляват. Опита се да си поеме дълбоко дъх и се задави от кашлица. Проклетите цигари.

Трябваше да се освести, сутринта почти си беше отишла. Синди имаше „фън“ по улиците на Ню Йорк, а Лола трябваше да възстанови, да сглоби чувството си за „фън“ в блока на ЦК в квартал „Изток“ така, както сглобяваше легото на сина си. Невинаги успяваше да сглоби дните си в приемливи форми, с легото беше лесно. Втренчи се тъпо в клипа. Синди беше пълничка, но сладка и така безгрижна. Пътят до кухнята и кафето беше дълъг. Отвратителна сутрин.

Сашо, Сашето, любимият приятел на Лола от тийнейджърските й години, беше станал любим и на съпруга й. Току-що се беше прибрал от двугодишен престой в Америка, откъдето си беше довел жена. Беше заминал, неочаквано беше се и върнал, и то с американска съпруга. Това събитие не се връзваше с „ведрата обстановка на свобода и взаимно разбирателство“, която цареше в държавата. Лола не беше виждала баща си от години и беше до такава степен свикнала с мисълта, че няма право да има баща, че не беше сигурна дали някога го е имало. Привилегиите, с които беше обградена, имаха граница от бодлива тел.

Баща й също беше заминал, но никога нямаше да се върне, а тя беше тук. Пътят към него беше отрязан, отсечен, прекъснат и изгорен от някого. Мост не съществуваше. Не ги делеше океан, нито пустиня. На хиляди километри от България бъдещето на баща и дъщеря беше решено в кулите на северен замък, „наследник на Древния Рим“, построен от Иван Грозни през 1547 г. от хора, които не се интересуваха от отделни човешки съдби, а от обща „човеколюбива“ идея. Съдбата на Лола беше част от Голямото Човеколюбие.

Булката на ужасно чаровния Сашо, Анджи, беше скучно и симпатично по американски момиче от български произход, израснало във Вашингтон. Нейният единствен непреодолим чар беше, че беше американка. Идваше от ТАМ, от невъзможната страна на неограничените възможности, за която Лола тайно и безнадеждно мечтаеше. Беше родена в приличен за живеене затвор, в който щеше и да умре. Това беше ненарушима даденост. Анджи беше първата и единствена американка, която Лола беше срещала някога, и това беше събитие, внесло кратка радост и възбуда в света на ограничените възможности.

До онази вечер Анджи беше винаги усмихната с тази детска подкупваща с искреността си, американска усмивка, която всички харесваха. До онази вечер във финландските бунгала в Боровец.

Сашето беше прекрасен, артистичен, високо интелигентен, с бърз ум и иронично чувство за хумор. Лола обожаваше компанията му. Дори и преди да замине за Америка, в него имаше нещо различно, привлекателно и космополитно. Винаги миришеше на хубаво. Начинът му на обличане, излъчването и маниерите му бяха като от видеоклип на „Тиърс фор Фиърс“ Напълно несъвместим със заобикалящата го среда, беше невъзможно да не бъде забелязан. Искреше с присъствие. Беше само на двайсет и две години, няколко години по-малък от нея, но необичайно прозорлив и напълно наясно с ненарушимия ред в държавата. В Америка беше завършил фризьорско училище и умееше да подстригва като бог.

Постоянната, подмолна криза, в която Лола плуваше в свои води като че ли съвсем спокойно вече години наред, я накара един ден да отиде на гости на Сашо и да го накара да й отреже косата. Резултатът беше зашеметяващо модерна прическа, като на Уитни Хюстън от клипа I wanna dance with somebody. Скосеното на врата каре без бретон я промени неузнаваемо, придавайки й външност на същество от ЗАПАДА. Никой друг в България нямаше такава прическа.