Кандис Бушнел - Сексът и градът

Рей оглежда ресторанта. Тя е прочута с очите си — и с ред други неща, — които са огромни, кръгли и с такъв светъл нюанс на синьото, че чак изглеждат бели. Те се спират на Амалита. Собственицата им махва. И се приближава.

— Какво правиш тук? — пита, видимо зарадвана, макар да се говори, че в Л. А. двете са заклети врагове.

— Току-що пристигнах — отвръща Амалита. — От Лондон.

— Беше ли на сватбата?

— На лейди Биатрис ли? — пита Амалита. — Да. Беше прекрасно! Пълно с европейски благородници.

— Проклятие! — изругава Рей. Говори с лек южняшки акцент, вероятно изкуствен, тъй като е от Айова 26 26 Щат и Средния запад. — Б.пр. . — Трябваше и аз да дойда. Но се хванах със Снейк — пояснява, назовавайки прочут актьор, известен със своите екшъни. Той е към 70-годишен, но още се снима. — И нали разбираш, не можех да се откача.

— Разбирам — отговаря Амалита и й прилага номера с присвитите очи.

Рей сякаш не забелязва.

— Имам среща с приятелка и казах на Снейк, че ще се видим в хотела в три — той е тук с рекламна цел, а вече е почти 2,15. Нали знаеш, Снейк откача, ако закъснееш, а аз винаги се бавя.

— Просто трябва да умееш да се оправяш с мъжете — отбелязва Амалита. — Но и аз помня, че Снейк мрази да го карат да чака. Поздрави го от мен, скъпа. И да забравиш, не се коси. Така или иначе ще го видя след месец. Покани ме на ски. Като приятелче, разбира се.

— Разбира се — отвръща Рей.

Настъпва неловко мълчание. Тя поглежда към Кари, на която й се иска да си покрие главата със салфетката. Моля те, мисли си, не ме питай как се казвам.

— Е, може би ще й се обадя — решава Рей.

— Непременно — одобрява Амалита. — Телефонът е ей там.

Рей тръгва моментално.

— С всички се е чукала — казва Кари. — Включително с Тузаря.

— Моля те, сладурче. Не ми пука — отвръща Амалита. — Науми ли си да спи с мъж, жената избира с кого, нейна работа е. Ала Рей не е добър човек. Чух, че искала да се присъедини към момичетата на мадам Алекс, но дори тя я сметнала за луда.

— И как оцелява?

Амалита повдига дясната си вижда. Замълчава за момент — все пак е истинска дама, израсла на Пето авеню, с бал по случай навлизането си в обществото и всичко останало. Но Кари е много любопитна.

— Приема подаръци. Часовник от „Булгари“. Огърлица на Хари Уинстън. Дрехи, коли, къщичка в имота на човек, който иска да й помогне. И пари. Тя има дете. Мнозина богаташи я съжаляват. Артистите със своите милиони. Връчват й чек за 50 бона. Понякога само за да изчезне.

— Моля те — казва, като поглежда Кари. — Не се шокирай. Ти си толкова наивна, сладурче. Но нали си имаш професия. Дори да гладуваш, имаш професия. Жените като нас с Рей не желаят да работят. Аз винаги съм искала само да живея.

— В никакъв случай обаче не ми е лесно. — Амалита е отказала цигарите, но сега взема една от пакета на Кари и изчаква келнерът да й поднесе огънче. — Колко пъти съм ти звъняла разплакала! Нямам пари, чудя се какво да правя, къде да отида. Мъжете обещават, а не изпълняват. Ако можех да бъда момиче на повикване, щеше да ми е много по-лесно. Проблемът не е в секса — хареса ли ми мъжът, така или иначе ще го направя, — а в това, че така няма да бъда на нивото им. Ще съм на работа. Ала поне ще разполагам с пари.

Амалита повдига вежди и свива рамене.

— А сега какво бъдеще ме чака? Винаги трябва да съм на ниво. В дрехите и в тялото. Фитнес. Масажи, маски за лице. Пластични операции. Те струват скъпо. Погледни Рей. Моделирала си е гърдите, устните, задника. Тя вече не е млада, скъпа, минала е 40-те. Има само външността си.

Смачква цигарата си в пепелника.

— Защо пуша! Вредно е за кожата. По-добре и ти ги откажи, сладурче. Помниш ли? Като бях бременна с дъщеря си? Болна. Безпарична. Боже, делях една стая със студентка в бедна квартира, защото само нея можех да си позволя. По 150 долара месечно. Наложи се да се запиша за социални помощи, за да мога да получа медицинска помощ при раждането. Трябваше да отида в окръжната болница с автобус. Когато най-много се нуждаех от помощ, сладурче, покрай мен нямаше никакви мъже. Никого нямаше. Освен няколко добри приятелки.

В този момент Рей се връща на масата, хапейки долната си устна.

— Може ли? — пита. — Момичето ще дойде всеки момент, но междувременно имам нужда от коктейл. Келнер, водка с мартини, моля. Чисто.

Сяда. Не поглежда към Кари.

— Искам да си поговорим за Снейк — обръща се към Амалита. — Той ми каза, че е бил с теб.

— Така ли? — пита Амалита. — Е, нали знаеш, връзката ни е интелектуална.