Кандис Бушнел - Сексът и градът

— Нима? Пък аз реших, че просто го бива в леглото, а и се държи добре с детето ми — обяснява Рей. — Но не това ме притеснява. Струва ми се, че не мога да разчитам на него.

— Мислех, че има годеница — казва Амалита. — Тъмнокоса жена, която чака дете от него.

— Проклятие! Кармелита, или нещо такова. Автомеханичка отнякъде на майната си в Юта. Снейк отивал на ски, но колата му се развалила и я закарал на сервиз, а там била тя с гаечния си ключ. И зажаднялата си „катеричка“. Не. Той се опитва да се отърве от нея.

— Тогава работата е проста — възкликва Амалита. — Само си намери шпиони. Аз използвам масажистката и чистачката си. Изпрати му масажистката или шофьора си и те ще ти докладват.

— Дяволите да го вземат! — изкрещява Рей. Отваря голямата си, обагрена в червено, уста, накланя се опасно назад и се разхилва истерично. Косата й е руса до бяло и съвсем права. При цялата си странност тя е изключително сексапилна.

— Знаех си, че те харесвам — казва. Столът пада и Рей едва не се стоварва на масата. Целият ресторант я гледа. Амалита за малко не се разхълцва от смях.

— Защо не сме по-добри приятелки?! — пита Рей. — Това искам да знам.

— За Бога, Рей, нямам представа — отвръща Амалита. Сега само се усмихва. — Може би заради Брюстър.

— Проклетото шибано актьорче! — възкликва Рей. — Говориш за лъжите, които му надрънках за теб, защото исках да го сваля ли? Мамка му, скъпа, какво съм виновна! Той имаше най-големия инструмент в цял Л. А. Когато го зърнах — бяхме на вечеря и Брюстър сложи под масата ръката ми върху него, а аз толкова се възбудих, че го извадих от панталона му и започнах да го галя, но една сервитьорка ни видя и се развика, защото беше огромен, и ни изхвърлиха от ресторанта, — казах си: „Това чудо е само за мен! Няма да го деля с никоя!“

— Големичък му беше — отбелязва Амалита.

— „Големичък“ ли? Мила, той беше като на кон — възразява Рей. — Знаеш, че съм спец в леглото, аз съм дар божи за всеки мъж. Но когато стигнеш до моето ниво, случва се нещо. Средният размер вече не ти прави впечатление. О, да, спя с такива мъже, но им го казвам. Трябва да мога да излизам и да си вземам своето. Да получавам удовлетворение.

Рей е изпила само три четвърти от коктейла си, но с нея сякаш става нещо. Дългите светлини са пуснати, но никой не кара.

— О, да — казва. — Обичам да ме изпълват. Сложи ми го, скъпи! Изчукай ме! — Заклаща таза си на стола. Повдига леко дясната си ръка, притваря очи. — О, да, скъпи, да, скъпи! О! — Свършва с вик и отваря очи. Гледа право към Кари, сякаш я вижда за първи път.

— Как се казваш, мила? — пита. А Кари изведнъж се сеща как Капоти Дънкан изчукал Рей на един купон — на диван пред очите на всички.

— Кари — отговаря.

— Кари ли? — пита Рей. — Познаваме ли се?

— Не — обажда се Амалита. — Тя е страхотна. Наш тип момиче! Но е интелектуалка. Писателка.

— Трябва да напишеш книга за мен — предлага Рей. — Казвам ти, от моята история ще излезе бестселър. Толкова неща съм преживяла! Но оцелях. — Поглежда Амалита за потвърждение. — Виж ни. И двете оцеляхме. Другите като нас… Сандра…

— Тя е анонимна алкохоличка, работи непрекъснато и никога не излиза — допълва Амалита.

— Габриела…

— Момиче на повикване.

— Марит…

— Полудя. Лекува се от наркотици, а после постъпи в „Силвър Хил“ 27 27 Психиатрична болница за лечение на наркотична зависимост. — Б.пр. .

— Позната история — казва Рей. — Чух, че откачила на дивана ти и ти си я закарала в лудницата.

— Изписаха я. Сега работи. Връзки с обществеността.

— По-скоро с отвъдното — възразява Рей. — Наели са я заради социалните й контакти, но тя те гледа с изцъклен поглед и не проумява какво й говориш. Само си седи като кукла, а те се ровят във визитките й.

Кари не издържа и се разсмива.

Рей я поглежда.

— Не е смешно. Никак даже!

На вечеря съм с мъж. Наченали сме втора бутилка „Шато Латур’82“. Това май е третата ни среща, а може да е и десетата. Няма значение. Накрая винаги се стига до него. До неизбежния.

— Ъъъ — започва кавалерът ми.

— Да? — питам и се накланям напред. Той полага ръка на бедрото ми. Може би ще ми направи предложение. Не изглежда вероятно, но кое ли е!

Кавалерът ми започва наново:

— Някога…

— Да?

— Някога… искало ли ти се е…

— Какво?

— Искало ли ти се е… да правиш секс с жена? — завършва тържествуващо.

Аз още се усмихвам. Но въпросът си лежи там, на масата, като повръщано. Вече знам какво ще последва.