Кандис Бушнел - Сексът и градът

Вечерта след сватбата Амалита практически се пренесла в къщата на пл. „Итън“. И първите две седмици било прекрасно.

— Приложих номера на гейшата — разказва тя. — Правех му масажи, носех му чая, преглеждах предварително вестниците, за да му посоча по-интересните статии.

Лордът я водел по магазините. Организирали приеми и лов в замъка. Амалита му помогнала да състави списъка на гостите, включила най-подходящите хора, очаровала прислугата и той бил впечатлен. Но като се върнали в Лондон, започнали неприятностите.

— Нали знаеш колко бельо съм събрала през годините? — пита Амалита. Кари кимва. Тя наистина познава огромната й колекция от дизайнерски облекла, събирана в продължение на 15 години, и то твърде добре, защото й се наложило да й помага да увият дрехите в специална хартия, преди да бъдат складирани. Това им отнело три дена.

— Една вечер лордът влезе, докато се обличах — продължава Амалита. — „Скъпа — рече, — винаги съм се питал какво е да носиш корсаж. Може ли… да пробвам? Така ще се поставя на твое място.“

Добре. Но на другия ден поиска да го напляскам. Със сгънат вестник. „Скъпи, не мислиш ли, че ще ти достави по-голямо удоволствие, ако го прочетеш?“, попитах. „Не! Искам един хубав бой“, отвърна. И аз се съгласих. Втора грешка. Стигна се дотам, че сутрин се събуждаше, обличаше дрехите ми и отказваше да излезе от къщи. И то с дни. После поиска да си сложи бижутата ми от „Шанел“.

— Как му стояха? — пита Кари.

— Pas mal 21 21 „Не зле“ (фр.). — Б.пр. — отвръща Амалита. — Той е от онези красиви англичани, за които е трудно да кажеш дали са обратни, или нормални. Но беше толкова жалка картинка. Лазеше на четири крака с оголен задник. Като си помислих, че смятах да се омъжа за него!

Както и да е, казах му, че си тръгвам. Не ме пусна. Заключи ме в спалнята и трябваше да избягам през прозореца. Поради собствената си глупост се наложи да обуя „Маноло Бланик“ с висок ток вместо по-разумните „Гучи“, защото му бях дала да гали обувките ми, а „Маноло“ бяха единствените, които не харесваше — били миналогодишни. Не ме пусна да вляза. Каза, че ще задържи дрехите ми заради някаква тъпа, смешна телефонна сметка, която бях навъртяла. Две хиляди лири! Попитах: „А какво да правя, скъпи?! Нали трябва да говоря с дъщеря си и с майка си!“

Но държах в ръцете си коз. Мобилния му телефон. Обадих му се от улицата. „Скъпи — съобщих му, — отивам да пия чай с Катрин. Като се върна, очаквам да заваря всичките си куфари чинно подредени на прага. Ще ги проверя един по един. Ако липсва нещо — миниатюрна обица, прашка, капачка от тока на обувка, — ще позвъня на Найджъл Демпстър 22 22 Известен британски светски хроникьор, пишещ за „Дейли мейл“. — Б.пр. .“

— И завари ли ги? — пита Кари с известно страхопочитание.

— Разбира се! — отвръща Амалита. — Англичаните се боят до смърт от пресата. Ако искаш да накараш някого едва ли не да ти козирува, заплаши го, че ще се обадиш на вестниците.

Тогава покрай масата минава аржентинецът.

— Амалита! — възкликва, като протяга ръка и леко й се покланя.

— А, Крис! Como esta 23 23 „Как си?“ (исп.). — Б.пр. ? — пита тя, след което продължават на испански и Сара не разбира нищо.

Накрая Крис казва:

— Тук съм за една седмица. Трябва да се видим.

— Разбира се, скъпи — отвръща Амалита и го поглежда. Има навика да присвива очи, като се смее, което практически значи: „Чупката!“

— Уф! Богат аржентинец — пояснява. — Веднъж отидох в ранчото му. Яздехме из кампоса 24 24 „Полетата“ (исп.) от campos (полета). — Б.пр. с понита за поло. Жена му беше бременна, а той бе толкова сладък, че го изчуках, но тя разбра. И има нахалството да се разстрои. Мъжът й беше много кофти в леглото. Трябваше да е доволна, че някой иска да я отърве от него.

— Г-ца Амалфи? — пита келнерът. — Търсят ви по телефона.

— Райти — заявява триумфално Амалита, като се връща след малко на масата. Райти е китарист в известна рок банда. — Иска да го придружа на турне. В Бразилия и в Сингапур. Казах му, че ще си помисля. Тези типове толкова са свикнали жените да им падат в краката, че трябва да проявяваш резервираност. Така се отличаваш.

Изведнъж на входа настава суматоха. Кари вдига глава, но бързо я свежда и се преструва, че изучава маникюра си.

— Не поглеждай сега — казва. — Рей пристигна.

— Кой? Рей ли? — пита Амалита. Присвива очи.

Рей не е мъж, а жена. Жена, която спада, поне в най-общи линии, в категорията на Амалита. И тя е интернационална красавица, на която мъжете не могат да устоят, но също така е особен случай. Модел от края на 70-те години, Рей се мести в Л. А. 25 25 Лос Анджелис. — Б.пр. с намерение да стане актриса. Роля така и не получава, но пък успява да преспи с няколко известни актьори. И тя като Амалита има извънбрачно дете, за което се мълви, че е рожба на суперзвезда.