Кандис Бушнел - Сексът и градът

Всички се възхищавахме на Сам. Първо, не е толкова лесно да си хващаш 25-годишни любовници, ако леко си надхвърлила 40-те. Второ, тя е вдъхновение за нюйоркчанки. Защото за преуспялата неомъжена жена в този град има две възможности — да си блъска главата в стената в опит да си намери приятел или да си каже: „Майната му!“, и просто да излезе и да прави секс като мъж. Като Сам.

Напоследък това е сериозен проблем за нюйоркчанки. За първи път в историята на Манхатън доста 30–40-годишни жени имат не по-малко пари и власт от мъжете — или поне толкова, че да не изпитват нужда от мъж, освен за секс. И докато този парадокс е тема на доста посещения при психоаналитици, неотдавна приятелката ми Кари, към 35-годишна журналистка, реши, както си пиехме чай в хотел „Мейфеър“, да го изпробва в реалния свят. Да се откаже от любовта и да наблегне на властта, за да изпита задоволство. Както ще видим, получи се. Донякъде.

— Май се превръщам в мъж — рече Кари. Запали 20-ата си цигара за деня и когато оберкелнерът дотича и й каза да я загаси, тя отговори:

— Никого не бих искала да засегна.

След което размаза цигарата върху килима.

— Помните ли, като спах с оня тип Дрю? — попита. Ние кимнахме. Когато това се случи, изпитахме облекчение, защото от месеци не беше правила секс. — Ами, после не изпитах нищо. Казах: „Трябва да отивам на работа. Обаждай се.“ И го забравих напълно.

— А защо, за Бога, трябва да изпитваш нещо? — попита Магда. — Мъжете не изпитват. И аз не чувствам нищо след секс. О, да, бих искала, но какъв е смисълът?

Облегнахме се самодоволно назад и засърбахме чая си като членове на някакъв специален клуб. Бяхме неотстъпчиви и се гордеехме със себе си. Не ни беше лесно да стигнем дотук, до тази пълна независимост, позволяваща ни да третираме мъжете като сексуални обекти. Постигнахме я с много усилия, самота и осъзнаването, че след като май няма да има на кого да разчиташ, трябва да се погрижиш за себе си в пълния смисъл на думата.

— Ами, те са като белег от рана — казах аз. — Мъжете, които накрая те разочароват. След време дори не ти се иска да имаш чувства, а само да си гледаш живота.

— Според мен е от хормоните — каза Кари. — Оня ден бях във фризьорския салон за процедури на косата — нали все ме плашат, че ще ми окапе. Четох в „Космополитан“ за мъжкия тестостерон в жените. Според изследването жените с високо ниво на тестостерон са по-агресивни, преуспели, имат повече сексуални партньори и по-малък шанс да се омъжат. Тази информация ми подейства невероятно успокоително. Вече не се смятам за изрод.

— Номерът е да накараш мъжете да ти сътрудничат — каза Шарлот.

— Мъжете в този град се провалят и по двата показателя — възрази Магда. — Не желаят да се обвързват, но не им се нрави и когато започнеш да ги търсиш само за секс. Не се представят, както се очаква от тях.

— Случвало ли ви се е да се обадите на мъж посред нощ и да му кажете: „Искам да дойда“, а той да се съгласи? — попита Кари.

— Проблемът е, че не оставаш само със секса — поясни Шарлот. Тя си имаше определение за мъжете, които бяха фантастични в леглото сексуални богове. Но сама срещаше трудности. Последното й завоевание беше един поет, който бил страхотен любовник, но който „настояваше да излизам с него на вечеря и да си говорим“. Неотдавна престана да й се обажда.

— Настояваше да ми чете стиховете си, а аз не му давах.

— Границата между привличането и отвращението е много тънка — продължи Шарлот. — Последното обикновено се появява, когато поискат да ги третираш като хора, а не само като сексуални обекти.

Попитах има ли всъщност начин да се реализира идеята жените да правят секс като мъже.

— Трябва да си същинска кучка — отвърна Шарлот. — Или пък да си невероятно мила и сладка. Иначе не те забелязват. Това обърква мъжете.

— Късно е да съм мила — каза Кари.

— Тогава ще трябва да станеш кучка — рече Магда. — Но забравяш едно.

— Какво?

— Може да се влюбиш.

— Едва ли — възрази Кари. Облегна се назад. Носеше джинси и стар жакет на Ив Сен Лоран. Седеше като мъж — разкрачена. — Ще го направя. Ще стана истинска кучка.

Ние я погледнахме и се засмяхме.

— Какво? — попита тя.

— Вече си!

Кари включи в проучването си и филма „Последното прелъстяване“, който отиде да гледа в три часа следобед. Чула беше, че се разправя за жена, която в стремежа си към богатство, горещ секс и пълна власт употребява и злоупотребява с всеки мъж, когото срещне, без да изпитва угризения или някое от очакваните просветления: „О, Боже, какво направих!“