Кандис Бушнел - Сексът и градът

Пред ресторанта цари хаос. Хора се блъскат в опит да привлекат вниманието на висок мъж със зъл вид, който може да е отчасти ориенталец, отчасти италианец. Вътре е претъпкано. Всички танцуват, всички са високи и красиви.

Говориш с момиче с фалшив европейски акцент. После — с друго от Тенеси, което току-що си е било у дома.

— Бях с панталон с ниско дъно и със сабо, а старото ми гадже вика: „Каръл-Ан, с какво си облечена, за Бога!“ Аз му казвам: „Свиквай, скъпи. Това е Ню Йорк.“

Появява се Джак и повежда разговор.

— Макар и тъпи, манекенките са големи манипулаторки. Може да се разделят на три типа. Първи тип: новите момичета. Те обикновено са доста млади — на по 16–17 години. Често излизат. Нямат много работа и искат да вършат нещо, да се срещат с хора, например с фотографи. Втори тип: момичетата, които работят много. Те са малко по-възрастни — от 21 години нагоре, и са в бизнеса от пет години. Никога не излизат, пътуват често, почти не ги виждаш. Трети тип: супермоделите. Те търсят богат тип, който може да направи нещо за тях. Обсебени се от мисълта за пари, вероятно защото кариерата им е несигурна. Не поглеждат мъже с по-малко от 20–30 милиона. Освен това се смятат за велики. Не общуват с момичета, ако не са топмодели, пренебрегват другите манекенки и злословят по техен адрес.

Отиваш с Джак до тоалетната и чакаш отвън.

— На 21 години моделите вече имат огромен „опит“ — продължава той. — Богата история. Деца. Мъже, с които са преспали. Мъже, които не харесват. Повечето манекенки са от разбити семейства и са имали шибано детство. Красиви са, но накрая не правят нищо за теб. Млади са. Необразовани. Нямат никакви ценности. Предпочитам по-възрастните. Но трябва да намериш някоя без „опит“ и аз още я търся.

— Номерът е да си хванеш топмодел — някоя Хънтър Рино или Джана Роудс — твърди Джордж. — Те вече са украсявали кориците на европейски списания. Хванеш ли една, всички са на твое разположение. В нощен клуб първо обръщаш внимание на по-възрастните. Те винаги си тръгват рано, защото трябва да стават за работа. Изпращаш ги до таксито, за да се направиш на кавалер, а после се връщаш и се насочваш към младите.

— Тези момичета искат просто да им е добре — казва г-н Фелски. — Те са толкова млади! Тепърва се ориентират в света на възрастните. Още не са се развили напълно, а попадат на мъже, владеещи всякакви номера. За тях е фасулска работа!

В мансардата си Баркли отваря бутилка кола и сяда на табуретка по средата на стаята.

— Мислиш си: има ли по-красиви жени от манекенките? Но те не са особено умни, ексцентрични са и са покварени, доста по-разпуснати са, отколкото смяташ. Много по-лесно е да преспиш с манекенка, отколкото с обикновено момиче. Моделите непрекъснато се чукат. Така правят и обикновените хора, когато са на почивка. Далеч от дома си вършат неща, за които иначе не биха и помислили. А манекенките все са далеч от къщи, защото вечно са на път. Затова непрекъснато са такива.

Баркли отпива от колата и се почесва по корема. Три часът следобед е, а той е станал преди час.

— Моделите са номади — продължава. — Имат си гадже във всеки град. Като пристигнат в Ню Йорк, обаждат ми се, а аз си представям как в Париж, Рим или Милано търсят друг. Когато са тук, преструваме се, че ходим. Държим се за ръце и се срещаме всеки ден. Много манекенки копнеят за това. А после заминават. — Баркли се прозява. — Не знам. Наоколо има толкова красиви момичета, че след време започваш да търсиш някоя, която ще те разсмива.

— Учудващо е докъде си способен да стигнеш понякога, за да си с манекенка — казва Джордж. — С една от тях и с дъщеря й ходих на църква. Започнах да излизам предимно с по-възрастни модели. Скоро трябва да се оттегля. Те пречат на работата ми. Заради тях ще си проваля живота. — Сви рамене и погледна през прозореца на офиса си на 34-ия етаж в Среден Манхатън.

— Погледни ме — казва. — На 29 години вече съм старец.

В бар „Бауъри“ влезе около 40-годишна филмова продуцентка, която ще нарека Саманта Джоунс, и както обикновено вдигнахме глави да видим с кого е. Тя винаги се движеше поне с четирима мъже и номерът беше да познаеш кой от тях е любовникът й. Разбира се, не беше много трудно, тъй като той си проличаваше веднага. Неизменно беше най-младият, с вид на хубав актьор от евтин холивудски филм. Седеше глупаво ухилен (ако току-що се бе запознал със Сам) или гледаше тъпо и отегчено, ако бяха излизали няколко пъти. Във втория случай беше започнало да му просветва, че никой на масата няма да говори с него. И защо, като след две седмици щеше вече да е история?