Кандис Бушнел - Сексът и градът

Роджър седеше в ресторант на Горна източна улица в добро настроение и пиеше червено вино. Той е на 39 години, управлява свой собствен фонд и живее в класически шестстаен апартамент на „Парк авеню“. Разсъждаваше над това, което наричам „смяна на ролите към средата на 30-те“.

— Когато си на 20 години и в началото на 30-те, връзката се управлява от жените — обясни той. — Към 40-те, когато си станал подходяща партия за брак, те едва ли не ще те изядат.

С други думи, ролите са се сменили. Това може да се случи за миг.

Роджър разказа, че по-рано вечерта бил на коктейл. Когато отишъл, там имало седем неомъжени жени, между 35-и 40-годишни, все блондинки от Горна източна улица в черни официални рокли, коя от коя по-умни.

— Знаеш, че каквото и да кажеш, няма да сбъркаш — обясни той. — При жените това е съчетание от отчаяние и достигането на половия им максимум. Доста нестабилна комбинация. Виждаш погледа в очите им — желание да те притежават на всяка цена, примесено със здравословно уважение към парите ти и имаш чувството, че щом излезеш, ще те разнищят. Най-лошото е, че повечето от тези жени наистина са интересни, защото не са избързали да се омъжат. Но като видиш погледа в очите им, как да изпиташ страст!

Да се върнем на Питър, който беше изпаднал в потрес заради Алек Болдуин.

— Проблемът е в очакванията. По-възрастните жени не искат да се задоволят с наличното. Като не могат да си намерят готини и жизнени мъже, казват си: „Майната му! По-добре да съм сама.“ Не, не ми е жал за хора, които имат неоправдани очаквания. Жал ми е за неудачниците, които жените не желаят да погледнат. Те търсят Алек Болдуин. В Ню Йорк няма жена, която да не е отхвърлила поне десет прекрасни, нежни мъже само защото са твърде дебели или недостатъчно властни, или не толкова богати или безразлични. А действително сексапилните мъже, по които копнеят, се интересуват от 25-годишни момичета.

Питър вече крещеше:

— Защо не се омъжат за дебелак?! За огромна тлъста буца лой!

Зададох този въпрос на Шарлот, английската журналистка.

— Ще ти обясня защо — каза тя. — Излизала съм и с такива мъже — ниски, дебели и грозни — и няма никакво значение. Те са не по-малко безразлични и егоцентрични от красавците.

— Като наближиш 35-годишна възраст и още не си омъжена, мислиш си: „Защо да се задомявам?“ — заключи Шарлот и допълни, че току-що отказала покана за среща с красив, многообещаващ, наскоро разведен 41-годишен банкер, защото инструментът му бил твърде малък.

— Показалецът — въздъхна тя.

Тогава звънна Сара. Току-що беше получила пари да заснеме първия си самостоятелен филм и беше в екстаз.

— Защо жените не могат да се омъжат ли? Твърде незначителен проблем. Не ми се занимава с него. Ако искаш да пипнеш някой мъж, просто мълчи. Седи и мълчи, и се съгласявай с всичко, което ти казва.

За щастие обади се приятелката ми Амалита и ми обясни. Обясни ми защо страхотни жени често са сами и не са много доволни, но не са и отчаяни.

— О, скъпа — изгука тя в слушалката. Беше в добро настроение, защото предишната вечер беше правила секс с 24-годишен студент по право. — Всеизвестен факт е, че нюйоркчани са страхотни приятели и кофти съпрузи. В родната ми Южна Америка казваме: „По-добре сам, отколкото в лоша компания.“

Влизането на Грегъри Роук, конспиративния филмов продуцент, в бар „Бауъри“ една петъчна вечер неотдавна предизвика съвсем леко раздвижване. Авторът на такива спорни филми, като „ДРФ“ (Джералд-Рудолф Форд) и „Маймуните“, беше облечен във влажно яке от туид и вървеше с наведена глава. Около него пърхаше рояк от шест момичета — нови манекенки от известна агенция. Те нямаха 21 години (две бяха дори на по 16), повечето не бяха гледали филмите на г-н Роук, а и, честно казано, не им пукаше.

За влекачи, които движеха и пазеха рояка цял, служеха моделоманите Джак и Бен — двама инвеститори на свободна практика, току-що прехвърлили 30-те, мъже с безлични черти, ако изключим стърчащите зъби на единия и модната шиповидна прическа на другия.

На пръв поглед това беше весела група. Момичетата се усмихваха. Г-н Роук се разположи в едно сепаре, красавиците го наобиколиха, а младите мъже седнаха на столове до пътеката, сякаш за да отпъждат натрапниците, които можеше да се опитат да заговорят г-н Роук или, още по-лошо, да откраднат някое момиче.

Г-н Роук се накланяше към една или друга манекенка и разменяше по няколко реплики с нея. Младите мъже бяха весели. Но в действителност картинката не беше чак толкова идилична. Първо, при по-внимателен поглед към момичетата се забелязваше, че ги мъчи скука, която сякаш състаряваше лицата им. Те нямаше какво да кажат на г-н Роук, а една на друга — още по-малко. Но всички около масата имаха работа и си я вършеха. Поседяха така в сепарето, а после се качиха на лимузината на г-н Роук и отпрашиха към „Тънъл“, където той танцувал унило с едно от момичетата, а после осъзнал, че му е адски тъпо, и се прибрал сам. Манекенките останали още малко и се надрусали, а Джак — с шиповидната прическа — грабнал едната и рекъл: