Кандис Бушнел - Сексът и градът

Тя излезе и след секунди се върна с писмо в ръка. Зачете на глас:

„Не ми дължиш любовта си, но се надявам да ти стигне смелост да се съгласиш да приемеш моята. Не ти изпращам цветя, защото не желая да поделя или да уроня любовта ти с предмети, които не съм създал сам.“

Сара се усмихна.

Жените твърдяха, че след Пери неизменно им провървяло. Джаки каза, че ходи с личния си треньор; Магда беше издала първия си роман; Рамона беше семейна и чакаше дете; Мейв беше отворила кафене; Сафаяр беше преоткрила стара любов; Сара заяви, че й доставя удоволствие да преследва 27-годишно хлапе.

Що се отнася до Пери, той наскоро беше заминал за чужбина да търси нови перспективи за брак. Една от жените чула, че бил зарязан от англичанка, която всъщност искала да се омъжи за херцог.

— Все на неподходящи жени попада — отбеляза Сафаяр.

Преди шест месеца Пери се върнал за малко и поканил Сара на вечеря.

— Хвана ръката ми — каза тя — и обясни на приятеля си: „Тя е единствената жена, която съм обичал.“ Заради доброто старо време отидох у тях да пием по едно и той ми предложи да се оженим толкова сериозно, че не можах да повярвам. Помислих, че лъже. И реших да го поизмъча.

Каза: „Не искам да се срещаш с други мъже. И аз няма да излизам с други жени.“

Отговорих: „Добре“, мислейки си, как ще стане? Той е в Европа, а аз съм в Ню Йорк. Но на сутринта ми се обади: „Съзнаваш ли, че вече си ми гадже?“

Отвърнах: „Добре, Пери, страхотно!“

Пери се върнал в Европа, а Сара забравила за тази история. Една сутрин била в леглото с новото си гадже, когато телефонът иззвънял. Бил Пери. Докато тя говорела с него, приятелят й се обадил: „Искаш ли кафе?“ Пери откачил.

— Кой е там? — попитал.

— Приятел — отвърнала Сара.

— В десет часа сутринта? С друг ли спиш? Ще се женим, а ти спиш с друг?! — затворил, но след седмица пак позвънил.

— Готова ли си? — попитал.

— За какво? — казала Сара.

— Нали ще се женим? Да не ходиш пак с друг?

— Слушай, Пери, не виждам пръстен на ръката си — отговорила тя. — Защо не пратиш куриер до „Хари Уинстън“ да избере нещо подходящо и тогава ще говорим?

Пери не позвънил в „Хари Уинстън“ и цял месец не се обадил на Сара. Тя каза, че донякъде й липсва.

— Обожавам го. Изпитвам състрадание към него, защото е объркан.

Стъмваше се, но на жените не им се тръгваше. Искаха да останат, омаяни от идеята за мъж като Том Пери, но да не е Том Пери.

Обяд на другия ден. Злобни клюки със съвсем пресен мой познат. Обсъждаме общи приятели — семейство. Той познава мъжа, аз — жената. Никога не съм срещала съпруга, а жената не съм виждала от години (освен ако не се засечем случайно на улицата), но както винаги знаех всичко по въпроса.

— Ще свършат зле — казах. — Той беше наивен. Провинциалист. Дойде от Бостън, не знаеше нищо за нея и тя се възползва от възможността. Беше преминала през толкова мъже в Ню Йорк, че й се носеше славата. Никой нюйоркчанин не би се оженил за нея.

Нахвърлих се върху пърженото си пиле и задълбах по темата.

— Жените в Ню Йорк знаят. Знаят кога трябва да се омъжат — и действат. Вероятно са преспали с твърде много мъже или разбират, че няма да напреднат в кариерата, или пък наистина искат деца. Дотогава отлагат колкото могат. Но настъпва моментът и ако не се възползват… — Свих рамене. — Край! Възможно е никога да не се омъжат.

Другият мъж на масата — корпоративен служител с вид на любящ баща, който живее в Уинчестър, беше ужасен.

— А къде отиде любовта?

Погледнах го със съжаление.

— Няма такова нещо.

Когато се стигне до намиране на брачен партньор, Ню Йорк прилага свои особено жестоки ритуали за чифтосване — сложни и изтънчени като в роман на Едит Уортън. Всички знаят правилата, но не желаят да ги обсъждат. В резултат Ню Йорк е създал особен тип свободна жена — умна, привлекателна, преуспяла и… неомъжвана. Тя е около 40-те и ако емпиричното знание служи за нещо, вероятно никога няма да се омъжи.

Не става дума за статистика. Или за изключения. Чували сме за преуспелия драматург, дето се ожени за малко по-възрастната красива моделиерка. Но когато си красива, преуспяла и богата и „познаваш всички“, нормалните правила не важат.

А ако, от друга страна, си на 40 г., хубава си и си телевизионен продуцент или имаш фирма за връзки с обществеността, но още живееш в ателие и спиш на сгъваем диван — нещо като Мери-Тайлър Мур на 90-те години? Само че за разлика от нея си преспала с всички тези мъже, вместо благопристойно да ги изриташ в 0:02 ч.? Какво ще стане с теб?