Джефри Арчър - Търговецът

Този път Чарли веднага вдигна ръка.

— Благодаря — рече военният. — Първото, което ще направя като председател, е да назнача господин Тръмпър за изпълнителен директор, а госпожа Тръмпър — за отговорен секретар на акционерното дружество. С ваше разрешение ще разговарям с господин Краудър и може би с господин Хадлоу, за да привлечем и тях в управителния съвет.

— Съгласни сме — отсече Беки, която продължаваше да води трескаво протокол на заседанието и се опитваше да не пропуска нищо.

— Други въпроси? — попита подполковникът.

— Предлагам, господин председателю, да определим датата на първото заседание на управителния съвет — откликна Беки.

— На мен ми е удобно, когато кажете — рече Чарли. — Едно е сигурно, така и няма да успеем да се съберем всички, освен ако не насрочим, разбира се, заседанието за четири и половина сутринта. Така поне ще разберем кой наистина работи.

Подполковникът прихна.

— Ето още един начин да си приемаш решенията, без ние дори да сме разбрали за тях. Но нека те предупредя, Чарли, един човек още не е кворум.

— Кворум ли?

— Да. Най-малкият брой хора, необходими, за да се приеме дадено решение — обясни Беки.

— Доскоро кворум си бях аз — отбеляза натъжен младежът.

— Така вероятно е било и с господин Маркс, преди да се запознае със Спенсър — подсмихна се Хамилтън. — Дайте да насрочим първото заседание точно след месец.

Беки и Чарли кимнаха.

— А сега, ако няма други въпроси, обявявам заседанието за закрито.

— Има, има — обади се младата жена. — Но това едва ли е за протокола.

— Имаш думата — подкани озадачен председателят.

Беки се пресегна през масата и хвана Чарли за ръката.

— Това е за графа „Непредвидени разходи“ — подхвана тя. — Чакам дете.

Чарли направо онемя — за пръв път тази вечер. Накрая подполковникът попита дали им се намира бутилка шампанско.

— Опасявам се, че не — отвърна Беки. — Чарли не разрешава да пазарувам в магазина за алкохолни напитки, докато не го купим.

— Правилно! — одобри Хамилтън. — В такъв случай хайде у нас — рече той, след което стана и си взе чадъра. — Тъкмо и Елизабет да се включи в празненството. Обявявам заседанието за закрито.

След малко тримата вече бяха на улицата. Точно тогава пред тях изникна пощальонът, който понечи да влезе в магазина, после обаче видя Беки и й подаде писмо.

— С толкова много марки може да е само от Дафни — рече младата жена, после отвори плика и се зачете в писмото.

— Казвай какво ти пише — подкани мъжът й, докато вървяха към Трегънтър Роуд.

— Обиколила е надлъж и шир Америка и Китай, доколкото подразбирам, предстои да посети Индия — оповести Беки. — Била напълняла с пет килограма и се била запознала с някой си Калвин Кулидж, нямам представа кой е.

— Вицепрезидентът на Съединените щати — поясни Чарли.

— Виж ти, не знаех! Надяват се да се приберат някъде през август, така че не след дълго ще научим всичко от първа ръка. — Младата жена се огледа и забеляза, че до нея е само подполковникът. — Къде е Чарли?

Двамата се обърнаха и видяха, че той се е вторачил в малка къща, на чиято стена имаше табела „Продава се“. Приближиха се.

— Какво ще кажеш? — попита младежът, без да откъсва очи от къщата.

— В какъв смисъл „какво ще кажа“?

— Подозирам, драга, че Чарли те пита какво мислиш за къщата.

Беки огледа триетажната постройка с фасада, обрасла с бръшлян.

— Прекрасна е, наистина.

— Не само е прекрасна — подметна Чарли и пъхна палци в джобовете на жилетката си. — Наша е. Точно като за човек с жена и три деца, който е изпълнителен директор на разрастващо се търговско дружество в Челси.

— Но аз още не съм родила второто дете, камо ли трето.

— Човек трябва да гледа напред в бъдещето — натърти мъжът й. — Ти си ме учила така.

— Но дали ни е по джоба?

— То се знае, че не ни е — отвърна Чарли. — Но съм сигурен, че цените на недвижимите имоти в квартала не след дълго ще скочат, щом хората научат, че ще разполагат с универсален магазин само на две крачки от домовете си. Пък и вече е късно да умуваме, сутринта внесох капарото.

Той бръкна в джоба на сакото си и извади ключ.

— Но защо не се посъветва с мен? — попита Беки.

— Защото знаех какво ще ми кажеш — че сега не можем да си го позволим, както казваше и за втория, и за третия, и за четвъртия, и за петия, и за всички останали магазини.

Той тръгна към входната врата, следван по петите от жена си.

— Ама…

— Ще ви оставя да се разберете — прекъсна я подполковникът. — Веднага след като огледате новия си дом, заповядайте у нас на шампанско.