Джефри Арчър - Търговецът

Чарли продължи да гледа втренчено госпожа Саймъндс, докато тя взимаше покупките. После му махна бодро за довиждане и излезе от магазина.

Въпреки бомбата, пусната от госпожа Саймъндс, и усилията на Сид Рексол да го спре, Чарли продължи да обмисля следващата покупка. Благодарение на бдителността на майор Арнолд, съчетана с вътрешната информация на господин Краудър и заемите, отпускани от господин Хадлоу, в края на юли младежът купи още един магазин — този път на номер трийсет и девет, за дамско облекло. На заседанието на управителния съвет през август Беки предложи майор Арнолд да бъде повишен в заместник изпълнителен директор, който да отговаря за Челси Терас и за всичко, което става на улицата.

От известно време Чарли се нуждаеше отчаяно от още един чифт очи и уши и понеже Беки по цял ден бе на работа в „Сотби“, Арнолд бе започнал да изпълнява безупречно тази задача. Радостен, подполковникът помоли Беки да отрази в протокола, че заседанието потвърждава назначението на майора. Продължиха да разглеждат спокойно точките в дневния ред, докато Хамилтън не попита:

— Други въпроси?

— Да — отвърна Чарли. — Какво става с жилищните сгради?

— Както ми наредихте, предложих цена от две хиляди лири стерлинги — отвърна Краудър. — Посредникът обеща да препоръча на клиентите да приемат, но още не съм сключил сделката.

— Защо? — учуди се Чарли.

— Защото днес сутринта Савил звънна да ми съобщи, че за имота са предложили цена, много по-висока, отколкото са очаквали, нещо, за което трябвало да известя управителния съвет.

— Да, трябва да бъдем в течение — съгласи се Чарли. — Но колко са предложили? Ето това ме вълнува.

— Две хиляди и петстотин лири стерлинги — уточни Краудър.

Всички около заседателната маса мълчаха дълго.

— Как, по дяволите, смятат да си върнат такова вложение! — възкликна накрая Хадлоу.

— Не могат да си го върнат — рече Краудър.

— Предложи три хиляди лири стерлинги.

— Моля? — подвикна председателят на управителния съвет и всички се извърнаха към Чарли.

— Казах, предложи им три хиляди лири стерлинги — повтори младежът.

— Но само преди няколко седмици стигнахме до единодушното мнение, че две хиляди лири са прекалено много — напомни Беки. — Как така апартаментите изведнъж са поскъпнали толкова много?

— Те струват точно толкова, колкото си готов да броиш за тях — отвърна мъжът й. — Затова нямаме избор.

— Но, господин Тръмпър… — намеси се Хадлоу.

— Ако накрая изкупим всички имоти по улицата, но не успеем да се сдобием с тези сгради, всичко, за което съм работил, ще отиде на вятъра. Нямам намерение да залагам на карта всичко това само заради някакви си три хиляди, или както го виждам аз, за петстотин лири стерлинги.

— Да, но можем ли точно сега да си позволим такава голяма сума? — попита подполковникът.

— Пет от магазините са на печалба — напомни Беки, след като провери отчетите. — Два са изравнили приходите и разходите и само един продължава да работи на загуба.

— Трябва да имаме смелостта да вървим напред — отсече Чарли. — Да купим жилищните сгради, да ги разрушим и на тяхно място да построим пет-шест магазина. За нищо време ще си върнем вложените средства и ще започнем да печелим.

Краудър поизчака останалите да осмислят стратегията на Чарли, сетне попита:

— Какво е решението на управителния съвет?

— Моето мнение е, че трябва да предложим три хиляди лири стерлинги — оповести подполковникът. — Както изтъкна изпълнителният директор, трябва да гледаме напред, но само ако банката реши, че може да ни подкрепи. Господин Хадлоу?

— В момента можете да си позволите да заделите три хиляди лири стерлинги — отговори директорът на банката, след като прегледа цифрите. — Така обаче ще изчерпите възможностите да теглите още заеми, което ще рече, че в обозримо бъдеще няма да можете да купувате други магазини.

— Нямаме избор — натърти Чарли, вторачен в Краудър. — Още някой е хвърлил око на жилищните сгради, а на този етап не бива да допускаме конкуренцията да се добере до тях.

— Добре. Ако това е решението на управителния съвет, по-късно днес ще се опитам да сключа сделката и да купя сградите за три хиляди лири стерлинги.

— Според мен управителният съвет иска от вас точно това — потвърди председателят, след като огледа присъстващите. — Ако няма други въпроси, обявявам заседанието за закрито.

След края на заседанието подполковникът дръпна Краудър и Хадлоу встрани.