Джефри Арчър - Търговецът

— Тая работа с жилищата не ми харесва. Не е зле да разберем как така като гръм от ясно небе се появява втори кандидат за тях.

— Съгласен съм — подкрепи го Краудър. — Инстинктът ми подсказва, че Сид Рексол и неговият комитет на собственици на магазини се опитват да попречат на Чарли да купи карето.

— Едва ли — възрази младежът, който също беше дошъл при тях. — Съмнявам се Сид да е решил да купи сградите, той няма кола — добави той тайнствено. — При всички положения, и да се скъсат, и Сид Рексол, и приятелчетата му не могат да съберат две хиляди и петстотин лири стерлинги.

— Значи смяташ, че зад предложението стои предприемач, решил да строи на Челси Терас, така ли? — попита директорът на банката.

— По-вероятно става въпрос за инвеститор, който е разбрал за дългосрочните ви намерения и е намислил да купи жилищните сгради, за да ви накара след време да платите скъпо и прескъпо за тях — отвърна Краудър.

— Не знам за кого става въпрос — рече Чарли, — сигурен съм обаче, че взехме правилното решение: да предложим повече пари, отколкото дава той.

— Съгласен съм — подкрепи го подполковникът. — Краудър, съобщи ми веднага щом сключиш сделката. А сега трябва да бързам. Поканил съм на обяд в клуба една доста специална дама.

— Познаваме ли я? — полюбопитства Чарли.

— Дафни Уилтшир.

— Предай й много поздрави от мен — намеси се Беки. — Кажи й, че очакваме с нетърпение да вечеряме заедно следващата сряда.

Подполковникът вдигна шапка по посока на Беки и остави четиримата си колеги да изказват още и още предположения кой ли още проявява интерес към сградите.

Заседанието бе продължило по-дълго от предвиденото, затова подполковникът бе успял да гаврътне само едно уиски, когато Дафни дойде във Военния клуб. Той я заведе в Дамския салон. Младата жена наистина бе понапълняла, но Хамилтън не смяташе, че от това изглежда по-зле.

Поръча за гостенката джин с тоник, а тя забъбри колко весело е било в Америка и колко горещо в Африка. Подполковникът обаче подозираше, че Дафни е дошла да поговорят за съвсем друг континент.

— Ами Индия? — попита той накрая.

— Е, там не е толкова хубаво — отвърна младата жена, после замълча и отпи от джина с тоника. — Всъщност е ужасно.

— Виж ти! Пък на мен тамошните жители винаги са ми се стрували доста дружелюбни — рече Хамилтън.

— Да, не местните жители, а друг ни развали настроението — отвърна Дафни.

— Трентам ли?

— То се знае!

— Не е ли получил писмото ти?

— Получил го е, но оттогава, подполковник, са се случили доста неща. Сега наистина съжалявам, че не се вслушах в съвета ви и не преписах дума по дума вашето писмо, с което да го предупредя, че ако ме попитат, ще бъда длъжна да потвърдя как именно Трентам е баща на Даниъл.

— Но защо? Защо сте размислили и не сте пратили писмото в първоначалния му вид?

Дафни изпи на един дъх джина.

— Извинявайте, подполковник, но имах нужда от това. И така, когато ние с Пърси пристигнахме в Пуна, първото, което командващият Ралф Форбс ни каза, бе, че Трентам е напуснал полка.

— Е, това го разбрах и от писмото ви. — Хамилтън остави вилицата и ножа. — Но защо — ето какво искам да знам.

— Както Пърси разбра по-късно, заради проблем с жената на коменданта, никой обаче не искаше да ни каже повече подробности. Темата очевидно е табу… офицерите отказват да разговарят за нея в клуба.

— Ах, негодникът му с негодник! Само да ми…

— Напълно съгласна съм с вас, подполковник, но нека ви предупредя — това не е най-лошото.

Хамилтън поръча още един джин с тоник за своята гостенка и уиски за себе си, после Дафни продължи:

— В края на миналата седмица посетих Асхърст и майор Трентам ми показа писмото, с което Гай обяснява на майка си защо се е видял принуден да напусне Кралския стрелкови полк. Твърди, че го е направил, защото вие сте писали на полковник Форбс и сте натопили Гай, че именно от него е заченала „една уличница от Уайтчапъл“. Видях с очите си думите — точно това е написал.

Подполковникът се вбеси дотолкова, че страните му пламнаха.

— „А времето доказа по безспорен начин, че баща на детето е Тръмпър.“ Ето какво разпространява Трентам.

— Този човек няма ли съвест?

— Явно не — потвърди Дафни. — По-нататък пише в писмото до майка си, че Чарли Тръмпър ви е наел, за да си държите устата затворена. Точният израз, който е употребил, е „купил го е за трийсет сребърника“.

— Заслужава да го скъсам от бой.

— С вас ще се съгласи дори майор Трентам. Но аз се страхувам не толкова за вас или за Беки, а за самия Чарли.