Джефри Арчър - Хитрата сврака — с двата крака

— Има един въпрос, който така и не успях да реша каза Били Гибсън. — Но дай първо да ти напълня чашата.

От час двамата мъже седяха мирно и кротко в ъгъла на пивница „Крал Уилям“ и обсъждаха как се ръководи полицейски участък на границата между Северна Ирландия и Ейре. Били Гибсън излизаше в пенсия след трийсет години вярна служба в полицията, от които последните шест като началник на полицейски участък. Неговият наследник — Джим Хоган, бе прехвърлен от Белфаст и според мълвата, го готвели за шеф на полицията там, стига да се справел в тукашния участък.

Били отпи юнашка глътка от бирата, облегна се и взе да разправя:

— Никой не е сигурен каква точно е истината за къщата, кацнала точно на границата, но както с всички добри ирландски истории, и тук открай време се носят какви ли не полуистини. Преди да стигна до разправиите, които си имам със сегашните собственици, нека ти разкажа набързо за къщата. Трябва да спомена, макар и бегло, и някой си Патрик О’Дауд — служител в архитектурния отдел в общината в Белфаст.

— Гнездо на усойници и в най-добрите времена! — прекъсна го новият полицейски шеф.

— А ония времена не са били от най-добрите — отвърна събеседникът му и пак отпи от бирата „Гинес“. След като утоли жаждата си, продължи нататък. — Никой не знае защо точно О’Дауд е разрешил къщата да бъде построена на границата. Чак след като я вдигнали, някой в данъчната служба на Дъблин случайно попаднал на военна топографска карта и показал на властите в Белфаст, че границата минава точно през всекидневната. Старците в селото твърдят, че местният майстор не бил разчел строителния проект, други обаче се кълнат, че е знаел много добре какво върши. По онова време обаче всички нехаели, понеже Бърти О’Флин, за когото била построена къщата, бил вдовец, хрисим богобоязлив човечец, който не пропускал служба в черквата „Сейнт Мери“ на юг от границата и си пиел бирата в кръчма „Волънтиър“ северно от нея. Сигурно е важно да спомена и че не се е занимавал с политика. Както никога, Дъблин и Белфаст постигнали съгласие и се разбрали, че щом входната врата на къщата се пада на север от границата, Бърти ще плаща данък сгради на английската корона, а колкото до кухнята и двата декара двор, които се падат южно от границата, поземленият данък за тях ще отива в местното кметство от другата страна. Години наред всичко вървяло по вода, накрая обаче драгият Бърти взел, че се споминал, и оставил къщата на синчето си Еймън. А той, накратко казано, не е цвете за мирисане. Баща му го записал в училище северно от границата, макар да го водел на черква южно от нея, хлапакът обаче не проявявал интерес нито към школото, нито към молитвите. Единайсетгодишен знаел всичко за черноборсаджийството, освен как се пише думата. Когато навършил тринайсет, вече купувал северно от границата цигари с кашони и на юг ги трампел за каси бира. Петнайсетгодишен изкарвал повече и от директора на училището, а когато го завършил, вече бил врял и кипял в далаверите и внасял от юга вино и друг алкохол и изнасял от севера канабис и презервативи. Ако на входната врата почукал полицай от севера, наш Еймън се спотайвал в кухнята от южната страна на границата. Видел ли на пътеката пред къщата ченгета от юга, шмекерът му с шмекер се шмугвал в трапезарията и стоял там, докато на тях им писнело да чакат и си тръгнели. Рано или късно Бърти се виждал принуден да отвори и мен ако питаш, накрая явно му е дошло до гуша от тая криеница и е предпочел да се пресели в по-добрия свят. Преди шест години, когато ме направиха шеф на полицейския участък, реших да правя, да струвам, но да тикна на топло Еймън О’Флин. После обаче, покрай неприятностите по границата и обичайните полицейски задължения не ми остана време да се разправям с тоя хаймана. Дори почнах да си затварям очите за тарикатлъците му, докато той не се сдуши с Маги Кран, прочута проститутка от южната страна на границата, решила да разшири клиентелата си и на север от нея. Тя, изглежда, отсъди, че късметът най-сетне й се е усмихнал с тая къща с четири стаи на горния етаж, по две от двете страни на границата, нищо, че от време на време й се е налагало да мести на бърза ръка някой полугол клиент от едната страна на къщата в другата, та да не го опандизят. После, когато ирландските националисти започнаха да ни създават още по-големи главоболия, се разбрахме с колегата от южната страна на границата да не се занимаваме повече с къщата и да я обявим за нещо като ничия земя — лошото обаче бе, че Еймън само това и чакаше и отвори на юг казино, помещаващо се в зимна градина, която така и не доживя да види и едно-едничко цвете. Издейства си разрешителното за строежа в Дъблин. Гишето за залозите пък се озова в нов-новеничък гараж: в него ще се поберат цяла флотилия автобуси, но там превозно средство не е влизало — разрешителното за строежа му е издадено в Белфаст.