Джефри Арчър - Опасно наследство

Москва, Кремъл, 19 май 1966

— Фалшификат е — каза руският ръководител, взрян в малката изящна икона в ръцете си.

— Невъзможно — отговори колегата му от Политбюро.

— Царската икона „Свети Георги и змея“ строго се охранява в Зимния дворец в Ленинград от петдесет години.

— Вярно е, другарю Заборски — каза възрастният мъж, — и в продължение на петдесет години сме охранявали копие. Царят навярно е изнесъл оригинала малко преди Червената армия да влезе в Санкт Петербург и да превземе Зимния дворец.

Председателят на Комитета за държавна сигурност мръдна неспокойно в стола си, тъй като играта на котка и мишка продължаваше. Заборски, който години наред ръководеше КГБ, разбра кой е определен да бъде мишката веднага щом телефонът му иззвъня в четири часа сутринта, за да му съобщят, че генералният секретар го вика в Кремъл — незабавно.

— Как може да сте толкова сигурен, че е фалшива, Леонид Илич? — заинтересува се дребничкият Заборски.

— Защото, скъпи мой Заборски, през последните осемнадесет месеца възрастта на всички съкровища в Зимния дворец е изследвана чрез въглероден метод. Това е една съвременна научна технология, след чието прилагане не е нужна допълнителна преценка — каза Брежнев, демонстрирайки по този начин новопридобитите си знания. — И това, което винаги сме мислели за национален шедьовър — продължи той, — излиза, че е нарисувано петстотин години след оригинала на Рубльов.

— Но от кого и с каква цел? — недоверчиво попита председателят на КГБ.

— Експертите ми казаха, че навярно е бил придворен художник — отговори руският ръководител, — на когото са възложили да изпълни копието няколко месеца преди революцията. Уредникът на музея в Зимния дворец винаги се е безпокоял от това, че традиционната царска сребърна корона не е прикрепена отзад на рамката, както е при всички други негови шедьоври — добави Брежнев.

— Но аз винаги съм мислел, че сребърната корона е махната от някой любител на сувенири още преди ние да влезем в Санкт Петербург.

— Не — каза сухо генералният секретар. Гъстите му вежди се повдигаха всеки път, когато изказваше мнението си. — Не е взета царската сребърна корона, а самата икона.

— В такъв случай какво може да е направил царят с оригинала? — попита Заборски, сякаш задаваше въпроса на себе си.

— Точно това искаме да знаем, другарю — каза Брежнев и стисна рамката на малката икона пред себе си. — И ти си този, който е избран да открие отговора — допълни той.

За първи път председателят на КГБ изглеждаше неуверен.

— Имате ли нещо, на което да се опра?

— Много малко — призна генералният секретар, взе една папка от най-горното чекмедже на бюрото си и бързо я отвори. Вгледа се в сбито напечатаните бележки, озаглавени „Значението на иконата в руската история“. Някой не беше лягал цяла нощ, за да приготви доклад от десет страници, прегледан бегло от лидера. Истинският интерес на Брежнев започна от четвърта страница. Той прелисти бързо първите три страници и зачете на глас: — „По време на революцията цар Николай II очевидно е възприел шедьовъра на Рубльов като свой паспорт за свободен живот на Запад. Той трябва да е имал направено копие, което е оставил да виси на стената в кабинета си на мястото на оригинала.“ — Руският лидер вдигна очи: — Освен това, имаме много малко неща, на които да се опрем.

Началникът на КГБ изглеждаше объркан. Беше озадачен от факта, че Брежнев иска Държавна сигурност да се включи в разкриването на кражбата на един незначителен според него шедьовър.

— Много ли е важно да открием оригинала? — попита той, като се опитваше да напипа някаква следа.

Леонид Брежнев погледна втренчено колегата си от Кремъл:

— Нищо не би могло да бъде по-важно, другарю! — дойде неочакваният отговор. — Ще ви отпусна всички необходими средства и хора, за да откриете местонахождението на Царската икона.

— Но, другарю генерален секретар, това значи да похарча много повече, отколкото струва самата икона — каза началникът на КГБ, опитвайки се да прикрие неверието си.

— Изключено — каза Брежнев и замълча, за да направи впечатление. — Защото аз не търся самата икона.

Той се обърна с гръб към началника на КГБ и се загледа през прозореца. Не му харесваше, че не може да вижда над Кремълската стена Червения площад. Изчака няколко минути и после заяви: