Джефри Арчър: Затворник по рождение

— Да — кимна Бет. Опита да се престори на изненадана, което не беше кой знае колко убедително, след като още в прогимназията бе решила да се омъжи за него. Тя обаче се изуми, че Дани коленичи насред претъпкания ресторант. — Да — повтори Бет, с надеждата, че той ще се изправи, преди всички наоколо да са оставили вилиците, за да ги зяпат.

Но той не стана, а измъкна като фокусник, незнайно откъде, малка кутийка. Отвори я и отвътре се показа семпла халка с диамант, доста по-голям от очакваното, въпреки че брат й вече беше споменал, че приятелят му е похарчил две месечни заплати за пръстена.

Дани най-после се изправи и за пореден път я изненада, набирайки веднага някакъв номер на мобилния си.

— Каза „да“! — триумфално обяви той.

Бет се усмихна и вдигна диаманта срещу светлината, за да го разгледа отблизо.

— Защо не се присъединиш? — добави Дани, преди тя да успее да го спре. — Страхотно, нека се видим в бара на Фулъм Роуд, онзи, в който бяхме след мача с „Челси“ миналата година. Ще се видим там, човече!

Бет не възрази, защото Бърни беше не само неин брат, но и най-старият приятел на Дани, когото той най-вероятно вече беше поканил за кум.

Щом Дани поиска сметката от преминаващия сервитьор, към тях бързо се приближи оберкелнерът.

— За сметка на заведението — рече той и топло се усмихна.

Очертаваше се нощ на изненадите.

Бет и Дани влязоха в „Дънлоп Армс“ и завариха Бърни на маса в ъгъла, с бутилка шампанско и три чаши.

— Страхотна новина! — поздрави ги той още преди да са седнали.

— Благодаря, човече — отвърна Дани и му подаде ръка.

— Вече се обадих на мама и татко — продължи Бърни, докато отваряше бутилката, за да напълни чашите. — Не ми се сториха кой знае колко изненадани, но пък вашата тайна беше сред най-лошо пазените в Боу.

— Не ми казвай, че и те ще се появят — каза Бет.

— Никакъв шанс. — Бърни вдигна чашата си. — Този път само аз. Наздраве, за дълъг живот и дано „Уест Хам“ да спечелят купата.

— Е, поне едно от двете е възможно — въздъхна Дани.

— Мисля, че ти по-скоро би се оженил за „Уест Хам“ — усмихна се Бет на брат си.

— Може и да е по-лошо — каза Бърни.

— Аз поне, докато съм жив, ще съм женен — засмя се Дани.

— Освен в събота следобед — напомни му Бърни.

— Може да се наложи понякога да жертваш и съботата, след като поемеш щафетата от татко — отбеляза Бет.

Дани се намръщи. По време на обедната почивка се беше отбил при бащата на Бет, за да иска ръката на единствената му дъщеря. Някои традиции умират трудно в Ийст Енд. Господин Уилсън беше повече от ентусиазиран от новината, че Дани ще е негов зет, след което сподели, че е размислил относно нещо, за което Дани беше сигурен, че са се разбрали.

— А ако се надяваш, че ще те наричам „шефе“, като поемеш щафетата от стария — прекъсна мислите му Бърни, — нещо си се объркал.

Дани предпочете да замълчи.

— Това онзи ли е, за когото си мисля? — прекъсна ги Бет. Гледаше към бара.

Дани проследи погледа й и каза:

— Определено прилича на него.

— На кого? — попита Бърни.

— Актьорът, който играе доктор Бересфорд в „По лекарско предписание“.

— Лорънс Девънпорт — прошепна Бет.

— Да отида ли да му поискам автограф? — предложи Бърни.

— В никакъв случай — възкликна Бет, — въпреки че мама не пропуска епизод.

— Мислех, че го харесваш — отбеляза Бърни и доля чашите им.

— Не е вярно — възрази Бет прекалено високо и един от мъжете на бара се обърна. — И освен това — добави тя, усмихвайки се на годеника си — Дани изглежда доста по-добре от Лорънс Девънпорт.

— Да бе! — разсмя се Бърни. — Не си мисли, че на малкия Дани ще му стане навик да се бръсне и да си мие косата. Никакъв шанс. Не забравяй, че твоят бъдещ съпруг работи в Ийст Енд, а не в Сити.

— Той би могъл да бъде всичко, което поиска — отбеляза Бет и хвана ръката на годеника си.

— Какво например? Финансист или може би търговец? — Бърни смушка дружески приятеля си.

— Има такива планове за сервиза, че ще ти падне шапката…

— Шт — спря я Дани, докато пълнеше чашата на приятеля си.

— Дано, защото чифтосването не е евтина работа — каза Бърни. — За начало ще трябва да намерите къде да живеете.

— Един приземен апартамент близо до нас се продава — рече Дани.

— Имате ли достатъчно за депозит? Дори в Ийст Енд жилищата не са евтини.

— Спестили сме достатъчно — похвали се Бет, — а когато Дани поеме от татко…