Джефри Арчър: Свидетелят

— Невероятен замах! — възкликна Тоби и загледа как топката на противника му пори въздуха. — Запрати я най-малко на двеста и трийсет-двеста и петдесет метра — добави той и засенчил с длан очите си, продължи да наблюдава топката, заподскачала насред игрището.

— Благодаря! — отвърна Хари.

— Какво си закусвал днес? — попита Тоби, когато гонката най-сетне спря.

— Скандал с жена ми — каза веднага Хари. — Тръшна се, моля ти се, да съм идел сутринта на пазар с нея.

— Ще се изкуша и аз да мина под венчило, стига от това играта ми да се подобри — подметна Тоби и удари топката. — Дявол да го вземе! — изруга: топката тупна на някакви си стотина метра, в неравната част на игрището.

Играта му не се подобри и след деветия удар и когато малко преди пладне тръгнаха към клуба, той предупреди своя противник:

— Другата седмица ще се реванширам в съда, така да знаеш!

— Надявам се да не успееш — засмя се Хари.

— И защо? — попита приятелят му вече на влизане в клуба.

— Защото ще се явя като свидетел експерт в полза на клиента ти — отвърна Хари, докато сядаха да обядват.

— Това да се чува! — рече Тоби. — Бях готов да се закълна, че ще се явиш срещу мен.

В съда сър Тоби Грей, кралски адвокат 1 1 Висше адвокатско звание, присъждано с подписана от кралицата грамота, по предложение на председателя на Камарата на лордовете. По време на процес такъв адвокат пледира преди всички останали. , и професор Хари Бамфорд невинаги бяха на една и съща страна.

— Всички, които ще се явят в едно или друго качество пред съдията на нейно величество, нека се приближат и потвърдят присъствието си.

Така започна заседанието на съда в Лийдс, ръководено от съдия Фентън.

Сър Тоби се взря в стареца. Беше почтен и справедлив, макар че заключителните му речи понякога ставаха скучновати и многословни. Съдия Фентън кимна от мястото си.

Като защитник на подсъдимия, сър Тоби се изправи, за да започне пледоарията си.

— Уважаеми господин съдия и господа съдебни заседатели, съзнавам каква огромна отговорност лежи върху плещите ми. Никога не е лесно да защитаваш човек, обвинен в убийство. Още по-трудно е да го сториш, ако жертвата е негова съпруга, с която той е имал двайсетгодишен щастлив брак. Обвинението прие това, дори официално го призна. Задачата ми, уважаеми господин съдия, не става по-лека — продължи сър Тоби, — след като вчера във встъпителната си реч моят приятел господин Роджърс изложи косвени доказателства по такъв начин, та създаде впечатлението, че обвиняемият наистина е виновен. Въпреки това — натърти адвокатът, а после стисна пискюлите на черната копринена тога и се извърна към районните заседатели, — възнамерявам да призова свидетел, чието добро име е извън всякакво съмнение. Убеден съм, господа съдебни заседатели, че той не ще ни остави друг избор, освен да издадете присъда „невинен“. Призовавам професор Харолд Бамфолд.

В залата влезе мъж, изрядно облечен в син костюм с двуредно закопчаване по последната мода, бяла риза и вратовръзка на Йоркширския клуб по крикет — застина в свидетелската ложа и след като му подадоха Новия завет, прочете клетвата толкова уверено, че никой от съдебните заседатели не се и усъмни — не му е за пръв път да се явява на съдебен процес за убийство.

Сър Тоби приглади тогата си и погледна от другия край на съдебната зала към своя партньор по голф.

— Професор Бамфорд — подхвана той така, сякаш го виждаше за пръв път, — за да потвърдим експертните ви познания, ще се наложи да задам няколко предварителни въпроса, които вероятно ще ни поставят в неудобно положение. Но е изключително важно да покажа на съдебните заседатели безспорната ви подготвеност да се произнесете по случая.

Хари кимна мрачно.

— Вие, професор Бамфорд, сте завършили класическата гимназия в Лийдс — подчерта сър Тоби и погледна съдебните заседатели — всички родом от Йоркшир 2 2 Лийдс се намира в графство Йоркшир. , — след което сте спечелили стипендия за колежа „Модлин“ към Оксфордския университет и сте имали възможност да следвате право.

Хари кимна отново и потвърди:

— Точно така.

Тоби пак си погледна записките, нещо, от което нямаше нужда, понеже и друг път беше представял Хари пред съда.

— Вие обаче не сте се възползвали от предложението — продължи адвокатът — и сте предпочели да следвате в Лийдс. Така ли е?

— Да — отвърна Хари.

Този път и съдебните заседатели кимнаха заедно с него.