Джефри Арчър - Свидетелят

— Почти не знам за такъв случай — отговори свидетелят. — Освен ако убиецът не е последен глупак или не е заловен на местопрестъплението.

— Обвиняемият може да е всякакъв — продължи сър Тоби, — но със сигурност не е глупак. Подобно на вас, и той е завършил класическата гимназия в Лийдс и е бил задържан не на местопрестъплението, а у свой приятел в другия край на града. — За разлика от прокурора предния ден, сър Тоби пропусна да уточни, че клиентът му всъщност е бил открит в леглото на любовницата си и тя е единственият човек в състояние да потвърди неговото алиби.

— А сега нека се върнем на самото оръжие, професоре. „Смит и Уесън“ К 4217 Б.

— Не, „Смит и Уесън“ К 4127 — поправи Хари стария си приятел.

— Прекланям се пред по-задълбочените ви познания — рече сър Тоби, доволен от впечатлението, което тази дребна грешчица е направила на съдебните заседатели. — Та да се върнем на оръжието. В лабораторията на Вътрешното министерство намерили ли са по пистолета отпечатъци от жертвата на убийството?

— Да, намерили са, сър Тоби.

— И вие като експерт правите ли си от това някакви заключения?

— Да, правя си. Отпечатъците от пръстите на госпожа Ричардс личат най-ясно върху спусъка и дръжката, което ме кара да мисля, че тя е била последният човек, докосвал се до оръжието. Поне според веществените улики именно жената е натиснала спусъка.

— Ясно — рече сър Тоби. — Но дали е възможно убиецът да е сложил пистолета в ръката на жертвата, та да заблуди полицията?

— Щях да подкрепя тази хипотеза, ако полицаите не бяха открили по спусъка и отпечатъци на господин Ричардс.

— Не разбирам накъде биете, господин професоре — каза адвокатът, макар че разбираше прекрасно.

— В почти всички случаи, към които съм имал отношение, първото, което убиецът върши, е да заличи отпечатъците си по оръжието и чак след това може и да го пъхне в ръката на жертвата.

— Сега вече разбрах какво имате предвид. Но поправете ме, ако греша — каза адвокатът. — Оръжието все пак е било намерено не в ръката на жертвата, а на три метра от трупа, където според обвинението обвиняемият го бил запокитил, понеже се бил уплашил и бил побягнал от семейния дом. И така, нека ви попитам, професор Бамфорд: ако някой, решил да сложи край на живота си, допре дулото до слепоочието си и натисне спусъка, къде според вас би трябвало да бъде пистолетът?

— На разстояние два-три метра от трупа — отговори Хари. — Това е твърде разпространена грешка, често допускана в долнопробните филми и телевизионни сериали, където след самоубийството жертвата е показвана как още стиска пистолета. При самоубийство обаче оръжието отскача от ръката на жертвата и се озовава на няколко метра от трупа. Трийсет години се занимавам със самоубийства, извършени с огнестрелно оръжие, а не съм виждал нито веднъж пистолетът да остане в ръката на жертвата.

— И така, според експертното ви мнение, професоре, ако се съди по отпечатъците, останали от пръстите на госпожа Ричардс, и по мястото, където се е намирало оръжието, тук става въпрос по-скоро за самоубийство, а не за убийство.

— Да, сър Тоби.

— Един последен въпрос, професоре — рече кралският адвокат и подръпна реверите на тогата. — Когато сте били свидетел на защитата в други подобни случаи, какъв е процентът на оправдателните присъди, издадени от съдебните заседатели?

— Математиката, сър Тоби, никога не ми е била стихия, но от общо двайсет и четири случая в двайсет и един присъдата е била оправдателна.

Адвокатът се извърна бавно към съдебните заседатели.

— В двайсет и един от общо двайсет и четири случая — натърти той, — след като вие сте се явили в качеството си на свидетел експерт, е била издадена оправдателна присъда. Според мен, уважаеми господин съдия, това прави някъде към осемдесет и пет процента. Нямам повече въпроси.

Тоби настигна Хари вече на стъпалата пред съдебната зала. Потупа го по гърба.

— И този път беше неотразим, приятелю. Не се и учудвам, че след твоите показания рухнаха всички обвинения на прокурора — никога не съм те виждал в по-добра форма. Е, да вървя, че утре ми започва друго дело в Олд Бейли 3 3 Другото име на Централния съд по наказателни дела в Лондон. , ще се видим в събота при първата дупка на игрището. Стига Валери да те пусне, де.

— Ще ме видиш много преди това — прошепна професорът, но сър Тоби вече се беше метнал на таксито.

Докато чакаше първия свидетел, сър Тоби си прегледа записките. Делото беше започнало зле. Прокурорът беше представил цял куп доказателства срещу клиента му, които адвокатът не знаеше как да обори. Хич не му се искаше да започва разпита на върволицата свидетели, които със сигурност щяха да потвърдят доказателствата.