Джефри Арчър - Търговецът

Както размахваше в сутрешното слънце чадъра, той продължи нататък към Трегънтър Роуд, доволен и от себе си, и от света. Прибра се точно навреме за първото уиски за деня.

Разказа всички новини на Елизабет, която имаше много повече въпроси за бебето и за къщата, отколкото за състоянието на търговското дружество и за новото назначение на мъжа си. След като се представи възможно най-добре пред жена си, подполковникът нареди на прислужника да сложи да се изстудява бутилка шампанско. После, докато чакаше Тръмпърови, отиде в кабинета си, за да прегледа пощата.

Върху писалището имаше три неотворени плика: сметка, изпратена от шивача, което напомни на подполковника какво е казала Беки по въпроса, покана за „Щита на Ашбъртън“ 34 34 Състезание по стрелба, провеждано всяка година на стрелбище „Бизли“ между отборите на различни училища. — Б.пр. , където той много обичаше да ходи, и писмо от Дафни, в което Хамилтън очакваше тя да му разказва същото, както и на Беки.

Клеймото беше от Делхи. Подполковникът отвори нетърпеливо плика. Дафни надлежно повтаряше колко се забавлява по време на пътуването, но не споменаваше нищо за проблема си с килограмите. После обаче пишеше, че имала неприятни новини, свързани с Гай Трентам. Докато били в Пуна, една вечер Пърси го срещнал случайно в офицерския клуб, Гай бил облечен в цивилни дрехи. Толкова бил отслабнал, че мъжът на Дафни едва го познал. Споделил, че е бил принуден да напусне полка, и за това бил виновен един-единствен човек: ефрейтор, излъгал за миналото на Трентам и често общуващ с известни престъпници. Гай дори заявил, че бил хванал ефрейтора да краде от него. Веднъж да се върнел в Англия, Трентам смятал да…

На вратата се позвъни.

— Ще отвориш ли, Данвърс? — провикна се Елизабет, след като се показа иззад парапета на стълбището. — Редя цветята.

Подполковникът още не можеше да си намери място от яд, когато отвори и видя, че Чарли и Беки чакат нетърпеливо на най-горното стъпало. Явно ги погледна изненадан, понеже младата жена се видя принудена да възкликне:

— Шампанско, председателю! Или вече забрави, че чакам дете?

— А, да, извинявай. Мислех за друго. — Подполковникът пъхна писмото на Дафни в джоба на сакото си. — Шампанското сигурно вече се е изстудило — допълни той и заведе гостите в дневната. — Пристигнаха двама Тръмпърови и една трета — извика Хамилтън на жена си, която още беше на горния етаж.

Подполковникът се забавляваше искрено, докато гледаше как Чарли снове от магазин на магазин и се опитва да държи под око целия персонал, като същевременно се мъчи да насочи силите си към магазините, които не носеха добра възвръщаемост на вложените в тях средства. Но пред каквито и проблеми и трудности да се изправяше, Чарли не бе в състояние да устои на изкушението поне за малко да застане зад щанда в магазина за плодове и зеленчуци, който си оставаше негова гордост и радост. Всеки ден Боб Мейкинс отпускаше на своя шеф по един час, през който той да си представя, че отново стои на ъгъла на Уайтчапъл Роуд и свалил сакото и запретнал ръкави, продава стоката върху сергията на дядо си.

— Четвъртинка домати, малко зелен фасул и обичайната половинка моркови, госпожо Саймъндс. Не съм пропуснал нищо, нали? — попита и този път Чарли.

— Не, не. Много ви благодаря, господин Тръмпър. Как е жена ви?

— Никога не се е чувствала по-добре.

— Кога чакате детето?

— Ако се вярва на лекаря, след около три месеца.

— Напоследък не ви заварвам често зад щанда в магазина.

— Обслужвам само важните клиенти, слънчице — отвърна Чарли. — В края на краищата вие сте сред първите ми постоянни клиенти.

— Така си е. Сключихте ли сделката за жилищните сгради, господин Тръмпър?

Чарли тъкмо връщаше рестото на госпожа Саймъндс и бе доста изненадан от въпроса й, което не успя да прикрие.

— Жилищните сгради ли?

— Да, господин Тръмпър. Карето от двайсет и пети до деветдесет и девети номер.

— Защо питате, госпожо Саймъндс?

— Защото не само вие проявявате интерес към тях.

— Откъде знаете?

— Знам, защото миналата неделя сутринта видях младеж, който стоеше с връзка ключове пред входа на жилищата.

Чарли се сети, че семейство Саймъндс живее в другия край на улицата, точно срещу главния вход на жилищните сгради.

— Имаше ли още някой освен младежа?

— Да. Видях как пред входа спира кола, но после мъжът ми реши, че неговата закуска е по-важна от моето любопитство, та не забелязах кой слиза от автомобила.