Беки спря да пише и вдигна очи.
— Като начало ще кажа, че Хадлоу е повече от доволен от отчетите ни за първите две години, въпреки това предлага с оглед на дълговете и данъците, които ни се събира да плащаме, да се откажем от дружеството с ограничена отговорност и да регистрираме акционерно дружество.
— Ама защо? — учуди се Чарли. — Какво ще спечелим?
— В Камарата на общините току-що приеха нов финансов закон — поясни Беки. — Промяната в данъчните закони ни е само добре дошла, защото сега се отчитаме за седем различни магазина, за всеки от които плащаме съответните данъци. Ако ги обединим в акционерно дружество, ще приспаднем от печалбата на бакалията и месарницата загубите от шивачницата и железарията, така данъчното ни бреме ще намалее. Особено изгодно е в лоши години.
— Вижда ми се разумно — отбеляза Чарли. — Дайте да го направим.
— Не е чак толкова просто — отвърна подполковникът, след което намести монокъла. — Като начало, ако регистрираме акционерно дружество, господин Хадлоу ни съветва да назначим в управителния съвет още няколко души и те да отговарят за области, в които ние почти нямаме професионален опит.
— Защо да го правим? — тросна се Чарли. — Само това оставаше, да допуснем външни хора, които да ни се месят.
— Разрастваме се прекалено бързо, Чарли. Вероятно ще имаме нужда от още хора, които да ни съветват и да притежават опит и познания, с каквито ние не можем да се похвалим. Добър пример за това е покупката на жилищните сгради.
— Но нали работим с господин Краудър?
— Той вероятно ще се почувства по-съпричастен, ако е в управителния съвет — натърти Хамилтън, при което младежът се свъси. — Разбирам какво ти е — продължи подполковникът. — Ти тук си господарят и смяташ, че не ти трябват чужди хора, които да ти казват какво да става в „Тръмпър“. Но дори и да учредим акционерно дружество, ти пак ще имаш решаващата дума, понеже всички акции ще бъдат на твое име и на името на Беки и активите ще ти принадлежат. Затова пък ще имаш допълнителното предимство да се ползваш от съветите на членовете на управителния съвет.
— Заради които само ще се охарчваме и няма да мога да наложа своите решения — те винаги могат да гласуват срещу мен — допълни Чарли. — Не ми трябват натрапници, които да ме учат на ум и разум.
— Няма да се получи така, ще видиш — взе да го убеждава Беки.
— Лично аз не съм убеден, че изобщо ще се получи.
— Чарли, я се чуй какви ги дрънкаш! Говориш като някой лудит.
— Дали да не гласуваме? — предложи подполковникът, за да поуталожи страстите. — Така ще видим кой какво мисли.
— Да гласуваме ли? За какво ни е да гласуваме? Магазините са мои.
Беки вдигна очи.
— На двамата са, Чарли, а и подполковникът си е заслужил правото да има мнение.
— Извинявай, подполковник, не исках да…
— Знам, знам, Чарли, но Беки е права. Ако искаш да осъществиш дългосрочните си цели, безспорно ще опреш и до помощта на други хора. Просто е невъзможно да осъществиш със собствени сили такава мечта.
— А с натрапници ще я осъществя ли?
— Гледай на тях като на помощници — натърти Хамилтън.
— И така, за какво гласуваме? — попита нацупен младежът.
— Някой трябва да предложи да превърнем дружеството с ограничена отговорност в акционерно дружество — започна Беки. — Ако приемем предложението, можем да поканим подполковника за председател на управителния съвет, а той на свой ред ще назначи теб за изпълнителен директор, а мен — за отговорен секретар. Смятам, че господин Краудър също трябва да бъде поканен в управителния съвет, а също някой представител на банката.
— Както виждам, помислила си за всичко — отбеляза Чарли.
— В случай че си забравил, драги ми господин Тръмпър, такава ни беше първоначалната уговорка — натърти Беки.
— Все пак не сме „Маркс и Спенсър“ 33 33 Верига магазини главно за облекло и хранителни стоки. — Б.пр.
.
— Още не сме, но някой ден ще мерим ръст и с тях — усмихна се подполковникът. — Нали самият ти, Чарли, ни научи да мислим по този начин!
— Знаех си аз, че пак ще изкарате мен виновен.
— И така, предлагам да учредим акционерно дружество — прекъсна го Беки. — Кой е „за“?
Тя и подполковникът вдигнаха ръка, Чарли се подвоуми-подвоуми и от немай-къде също гласува „за“, след което подвикна:
— И сега какво?
— Другото ми предложение — подхвана Беки — е пръв председател на нашия управителен съвет да бъде подполковник сър Данвърс Хамилтън.
Читать дальше