Джефри Арчър - Търговецът

— Не веднага, подполковник. Но ако с времето успея да изкупя всички магазини по Челси Терас, бихме могли да направим същото и в Лондон и вероятно дори да заличим първия ред в сегашната им напориста реклама.

Знаех, че ми отправя предизвикателство, затова надлежно попитах какво гласи този ред.

— Най-големият магазин в света — отвърна Чарли.

— А ти какво мислиш? — обърнах се аз към Беки.

— В случая с Чарли — отвърна тя — това ще бъде най-голямата сергия на света.

Първото годишно общо събрание на „Тръмпър“ се състоя над магазина за плодове и зеленчуци, в хола на жилището на Челси Терас номер сто четирийсет и седем. Подполковникът, Чарли и Беки седнаха около малката паянтова маса. Чудеха се откъде да започнат, докато подполковникът не рече:

— Знам, само трима сме, но въпреки това смятам, че в бъдеще всичките ни заседания трябва да преминават професионално. — Чарли вдигна вежди, ала не се опита да спре устрема на по-възрастния мъж. — Затова си позволих да съставя дневен ред. Ако не се придържаме към него, има опасност да пропуснем някой важен въпрос. — Той подаде на двамата си колеги по лист хартия с пет точки, които бе написал собственоръчно. — С тази цел първата точка, която предлагам да обсъдим, е озаглавена „финансов отчет“ и като начало ще помоля Беки да ни съобщи какво е финансовото ни състояние.

Младата жена се бе постарала да напише целия отчет. Предния месец бе купила от магазина за канцеларски стоки на номер сто трийсет и седем две големи тетрадки с кожени корици, едната червена, другата синя, и през последните две седмици бе ставала броени минути, след като Чарли бе тръгвал към тържището „Ковънт Гардън“, за да е сигурна, че на първото заседание ще бъде в състояние да отговори на всички въпроси, които биха могли да възникнат. Тя отвори тетрадката с червените корици и зачете бавно, като от време на време надзърташе и в синята тетрадка, която бе не по-малко дебела и солидна на вид. Върху нея със златни букви пишеше само „Отчет“.

— През финансовата година, която завършва на трийсет и първи декември 1921-ва, в седемте магазина имаме оборот от хиляда триста и дванайсет лири стерлинги и четири шилинга, за тях сме обявили печалба двеста и деветнайсет лири стерлинги и единайсет шилинга, което ще рече седемнайсет на сто печалба от оборота. Към днешна дата дължим на банката седемстотин седемдесет и една лири стерлинги, включително данъчните задължения за годината, но себестойността на седемте магазина, посочена в счетоводните книги, е хиляда двеста и деветдесет лири стерлинги, точно колкото сме платили за тях. Тоест цифрата не отразява днешната им пазарна стойност. Постарала съм се да посоча цифрите за всеки магазин поотделно, за да ги разгледате — допълни Беки и връчи на Чарли и на подполковника препис, който и двамата изучаваха няколко минути.

— Както виждам, бакалията продължава да е с най-голяма печалба — рече военният, докато преглеждаше през монокъла цифрите. — Железарията е изравнила приходите и разходите, а шивачницата всъщност ни изяжда печалбите.

— Така е — потвърди Чарли. — Предишният собственик се оказа голям тарикат.

— Тарикат ли? — повтори озадачен Хамилтън.

— Лъжец — обясни Беки, без да вдига очи от тетрадката.

— Точно така, лъжец — рече мъжът й. — През носа ми излезе да купя помещението, изръсих се доста и за разрешителното, а какво получих в замяна — слаб персонал с лоша подготовка. Но нещата тръгнаха на подобряване, откакто назначихме майор Арнолд.

Подполковникът се подсмихна, щом разбра, че бившият му щабен офицер се справя толкова добре. Малко след войната Том Арнолд се върнал на Савил Роу колкото да научи, че мястото му на заместник-директор в едно от ателиетата е заето от човек, демобилизирал се няколко месеца преди него, затова трябвало да се задоволи с длъжността началник-цех. Но той не се задоволил. Когато подполковникът му каза, че в „Тръмпър“ вероятно ще се освободи място, Арнолд веднага се възползва.

— Длъжна съм да отбележа — намеси се и Беки, — че хората проявяват съвсем различен морал, когато става въпрос да платят на шивача си. Погледнете само списъка на длъжниците.

— Съгласен съм — каза Чарли. — Опасявам се и че няма да има кой знае какво подобрение, докато майор Арнолд не намери с кого да замени най-малко трима от сегашните шивачи. През следващата половин година не очаквам да излязат на печалба, но поне се надявам в края на третото тримесечие да изравнят разходите и приходите.