Джефри Арчър - Търговецът

— Не бих искал да ви притеснявам — започнах аз.

— Можете да говорите напълно откровено, подполковник. Бъдете сигурен, че съпругът ми ми се доверява напълно. Нямаме тайни един от друг.

— Да ви призная, госпожо Трентам, въпросът, по който съм дошъл, засяга сина ви.

— Така ли? — бе единственото, което отвърна тя.

— И неговата годеница госпожица Салмън.

— Тя не му е и никога не му е била годеница — тросна се домакинята — изведнъж се бе ядосала.

— Но доколкото разбрах…

— Разбрали сте, че синът ми е обещал нещо на госпожица Салмън ли? Мога да ви уверя, подполковник, че това е нагла лъжа.

Стъписан, не можах да се сетя по какъв дипломатичен начин да съобщя на домакинята истинската причина, поради която съм настоял да се срещна със съпруга й. Ето защо казах само:

— Каквито и обещания да са давани или да не са давани, драга ми госпожо, съм на мнение, че вие със съпруга ви трябва да знаете, че госпожица Салмън чака дете.

— И какво общо имам аз? — сопна се госпожа Трентам и впери в мен поглед, в който нямаше и следа от страх.

— Как да няма общо! Синът ви е баща на детето!

— Това го твърди госпожица Салмън, подполковник.

— Трябва ли да говорите така, недостойно е — рекох й аз. — Познавам госпожица Салмън, тя е едно много почтено момиче. Пък и щом синът ви не е баща на детето, кой тогава е?

— Един дявол знае — отвърна госпожа Трентам. — Ако се съди от името, с което се ползва въпросната госпожица, би могъл да бъде всеки. В края на краищата баща й е преселник.

— Дядото на краля, уважаема госпожо, също е преселник — напомних й аз. — Въпреки това той щеше да знае как да постъпи, ако се бе озовал в същото неприятно положение.

— Ей богу, подполковник, не разбирам накъде биете.

— Казвам ви, драга ми госпожо, че синът ви е длъжен или да се ожени за госпожица Салмън, или да напусне доброволно полка и да се погрижи за бъдещето на детето.

— Както личи, подполковник, отново трябва да ви заявя пределно ясно, че синът ми няма нищо общо с тази неразбория. Уверявам ви, Гай престана да се вижда с момичето доста месеци преди да замине за Индия.

— Знам, драга ми госпожо, че това не отговаря на истината, защото…

— Виж ти, знаел! В такъв случай, подполковник, съм длъжна да ви попитам защо сте взели толкова присърце цялата тази история?

— Взел съм я, защото госпожица Салмън и господин Тръмпър са ми колеги — обясних аз.

— А, такава ли била работата! — тросна се госпожа Тръмпър. — Значи не се налага да търсите дълго, за да откриете истинския баща.

— Драга ми госпожо, нищо не ви дава основание да говорите така. Чарли Тръмпър не е някой…

— Не виждам причина да продължаваме този разговор, подполковник — надигна се от стола домакинята. Тръгна към вратата, без дори да си дава труда да поглежда към мен. — Длъжна съм да ви предупредя, подполковник, че ако чуя още веднъж тази долна клевета, няма да се поколебая и ще наредя на адвокатите си да заведат дело, за да защитят доброто име на сина ми.

Макар и разтърсен, я последвах във вестибюла, решен да не оставям нещата току-така. Сега вече смятах, че единствената ми надежда е майор Трентам. Точно когато жена му ми отвори входната врата, аз отсякох:

— Можа ли да разчитам, госпожо, че ще предадете на съпруга си този разговор?

— Не можете да разчитате на нищо, подполковник — бяха последните й думи, после вратата се затръшна под носа ми.

Последният човек, който се е държал с мен така, бе една жена в Рангун и съм длъжен да отбележа, че въпросното момиче имаше далеч по-основателна причина да се чувства наскърбено.

Когато възпроизведох — възможно най-точно — разговора пред жена си Елизабет, тя изтъкна както винаги ясно и кратко, че разполагам само с три възможности. Първо, да пиша направо на капитан Трентам и да го призова да постъпи като истински мъж, второ, да уведомя командващия.

— И трето? — подканих аз.

— Никога повече да не отваряш дума за това.

Обмислих внимателно думите й и реших да постъпя по втория начин: пратих на Ралф Форбс, много свестен човек, наследил ме като командващ полка, кратичко писмо, в което излагах фактите, както ги знаех. Подбрах много внимателно думите — съзнавах, че ако госпожа Трентам изпълни заканата си и заведе дело, това ще опозори полка и дори ще го направи за смях. Същевременно обаче реших да се грижа като баща за Беки, защото клетото момиче направо се съсипваше. Стараеше се да се подготви за изпитите, а също да бъде неплатена секретарка и счетоводителка на процъфтяваща малка фирма, макар че който и да я подминеше на улицата, виждаше, че й предстои да ражда само след няколко седмици.