Джефри Арчър - Търговецът

— Добре — отбеляза подполковникът. — А железарията? Гледам, миналата година магазинът на номер сто двайсет и девет е обявил прилична печалба, защо приходите са намалели толкова рязко? В сравнение с 1920 година са отчели шейсет лири стерлинги по-малко и за пръв път са обявили загуба.

— Обяснението е твърде просто — вметна Беки. — Парите са били откраднати.

— Откраднати ли?

— Ами да — потвърди Чарли. — Още през ноември миналата година Беки забеляза, че седмичните отчети са все по-ниски — в началото спадът бе малък, сетне все по-голям и ние установихме известна закономерност.

— Открихте ли кой бърка в касата?

— Да, не беше трудно. Един от продавачите в железарията излезе в отпуск и пратихме Боб Мейкинс да помага. Той веднага надуши какво става. Оказа се, че управителят — Рег Ларкинс, е заклет комарджия — продължи Чарли — и с нашите пари си покрива дълговете. Колкото по-големи ставали те, толкова по-нагло бъркал в касата.

— Уволнихте го, нали? — поинтересува се Хамилтън.

— Още същия ден — потвърди младежът. — Онзи се разфуча, почна да отрича. Но оттогава не сме му виждали очите, а от три седмици пак излязохме на малка печалба. Ала още търся нов управител, който да поеме час по-скоро магазина. Набелязал съм един младеж, който работи в „Хъдсън“ оттатък Чаринг Крос Роуд.

— Чудесно — похвали го подполковникът. — Е, разгледахме трудностите от миналата година, сега остава, Чарли, да ни стреснеш с плановете си за бъдещето.

Младежът отвори новото кожено куфарче — последен писък на модата, което Беки му бе подарила на двайсети януари, и извади най-новия доклад, изготвен от Джон Д. Уд. Прокашля се театрално, при което Беки си запуши устата с длан, за да не прихне.

— Господин Краудър — подхвана Чарли — е съставил цялостен опис на всички имоти, намиращи се на Челси Терас.

— За което по една случайност ни е взел цели десет гвинеи — вметна Беки и погледна в счетоводната книга.

— Нямам нищо против да му плащаме, стига вложението да се окаже добро — подчерта подполковникът.

— Парите вече се оправдаха — потвърди Чарли. Подаде им преписи от доклада на Краудър. — Както вече знаете и двамата, на Челси Терас има общо трийсет и шест магазина, от които притежаваме седем. Според Краудър през следващата година за продан вероятно ще бъдат обявени още пет. Но както изтъква и той, всички собственици на магазини по Челси Терас вече си дават сметка за ролята ми на купувач и надуват цените.

— Според мен рано или късно трябваше да се случи.

— Съгласен съм, подполковник — рече младежът, — но го очаквах по-късно. Сид Рексол, председателят на комитета на собственици на магазини, вече ни гледа подозрително.

— Защо точно той? — попита сър Данвърс.

— Собственик е на кръчма „Мускетарят“ в другия край на Челси Терас. Вече разправя на клиентите, че дългосрочната ми цел е да изкупя всички магазини по улицата и да разоря дребните собственици.

— Не е далеч от истината — отбеляза Беки.

— Дори да е така, не очаквах да създаде сдружение с една-едничка задача: да ми попречи да купя някои имоти. Надявах се някой ден да притежавам и „Мускетарят“, но стане ли дума за това, Рексол отсича: „Само през трупа ми“.

— Това е удар по нас — отбеляза Хамилтън.

— Нищо подобно — възрази младежът. — Не можем да очакваме животът да премине съвсем безоблачно. Важното е да надхитрим Рексол и ако и в неговия живот се появят облаци, да действаме бързо. Но това означава, че междувременно ще се наложи да плащам скъпо и прескъпо, ако някой от собствениците реши да продаде магазина си.

— Подозирам, че нямаме кой знае какъв избор — съгласи се Хамилтън.

— Е, може от време на време и да блъфираме — възрази Чарли.

— Да блъфираме ли? — не го разбра по-възрастният мъж.

— Наскоро при мен дойдоха двама от собствениците — били решили да продават магазините си, но ги отпратих и двамата.

— И таз добра! Защо?

— Защото искаха възмутително висока цена, да не говорим пък за Беки, която постоянно ми натяква колко сме задлъжнели.

— Преразгледаха ли предложенията си?

— И да, и не — отвърна младежът. — Единият вече се върна и поиска далеч по-разумна цена, докато вторият продължава да се инати.

— Кой?

— Кътбърт, държи магазина за спиртни напитки на номер сто и едно. Но засега не се налага да бързаме, защото според Краудър господин Кътбърт ходил наскоро да оглежда няколко имота в Пимлико 32 32 Квартал в Централен Лондон, навремето прочут с увеселителния си парк. — Б.пр. . Нашият човек обеща да ни държи в течение. Щом Кътбърт реши да купи някой от имотите, ние ще му направим по-разумно предложение.