Джефри Арчър - Търговецът

— Браво на Краудър, добре се справя. Между другото, откъде се сдобиваш с останалата информация — полюбопитства Хамилтън.

— От вестникаря господин Бейлс и от самия Сид Рексол.

— Но нали каза, че Рексол не бил особено отзивчив?

— Не е — потвърди Чарли, — ала срещу халба бира пак е готов да изкаже мнението си по всички въпроси. Боб Мейкинс е на път да се пропие, горкият, само и само да откопчи нещо. Така се сдобивам с препис от протокола на заседанията на комитета на собствениците на магазини още преди да са го получили самите те.

Подполковникът прихна.

— А как вървят нещата с галерията на номер едно? Още ли смятаме да я купим?

— Иска ли питане, подполковник! Собственикът господин Фодъргил затъва във все по-големи дългове — и тази година е на загуба. Но успява някак да се закрепи на повърхността. Но до година-две очаквам да се разори и тогава на помощ ще му се притече кой — аз! Особено ако дотогава Беки реши, че е готова да напусне „Сотби“.

— Научавам нови и нови неща — призна младата жена. — Мисля да остана там възможно най-дълго. Изкарах една година в отдел „Стари майстори“ — допълни тя. — Сега се опитвам да си издействам да ме прехвърлят в отдел „Модернисти“, или, както ги наричат напоследък, „Импресионисти“. Иска ми се да науча възможно най-много, докато се усетят какво всъщност съм намислила. Ходя на всички търгове, като се почне от разпродажбите на сребърни прибори за хранене и се стигне до търговете на стари книги, и предпочитам, ако е възможно, да не бързаме с галерията на номер едно.

— Но ако и тази година Фодъргил е на загуба, Беки, ти си ни единствената надежда. Ами ако галерията най-неочаквано бъде обявена за продан?

— Вероятно ще се справя. Вече съм набелязала един човек, от когото ще излезе много добър управител. Саймън Матюс. Работи в „Сотби“ от дванайсет години, но е разочарован, защото, стане ли дума за повишение, вечно го подминават. Има и един много буден млад стажант, там е от около три години, според мен от следващото поколение ще бъде сред най-изявените специалисти по търгове с произведения на изкуството. Само две години по-млад е от сина на председателя на управителния съвет и ми се струва, че на драго сърце ще дойде при нас, стига да му направим добро предложение.

— От друга страна, за нас сигурно е по-изгодно Беки да остане в „Сотби“ възможно най-дълго — намеси се пак Чарли. — Господин Краудър споменава още един проблем, на който ще се натъкнем в близко бъдеще.

— Какъв? — попита подполковникът.

— На страница девета от доклада си Краудър изтъква, че не след дълго за продан вероятно ще бъде обявена цяла част от Челси Терас, от номер двайсет и пети до номер деветдесет и девети — там има само жилищни сгради, в една от които Дафни и Беки живееха допреди две години. Сега са собственост на благотворителна организация, която не е доволна от възвръщаемостта на вложението и заради това — поне според Краудър — обмисляла дали да не ги продаде. С оглед на дългосрочния ни план вероятно е разумно да закупим час по-скоро цялото каре, вместо да рискуваме и да чакаме с години — след време ще се наложи да се бръкнем много по-дълбоко, не е изключено дори изобщо да не ни е по джоба да купим сградите.

— Трийсет и осем жилища — рече подполковникът. — Как смята Краудър, колко ще им искат?

— Някъде около две хиляди лири стерлинги. Сега-засега печалбата от тях е едва двеста и десет лири стерлинги годишно, което надали покрива и ремонтите, и разходите по поддръжката. Ако обявят имота за продан и успеем да го купим, Краудър препоръчва да не го даваме под наем за повече от десет години, при това в празните жилища да пускаме само служители от посолствата и чужденци, които, ако ги помолиш, се изнасят веднага и не създават неприятности.

— И какво излиза, печалбата от магазините ще отиде за жилищата — вметна Беки.

— Опасявам се, че да — потвърди мъжът й. — Но с повечко късмет ще ми отнеме две, най-много три години да ги изкарам на печалба. Не забравяйте и че ако се стигне до продажба, представителите на благотворителната организация ще оформят книжата най-малко три години.

— Все пак при сегашната ни задлъжнялост вероятно ще се наложи да обядваме отново с Хадлоу — намеси се подполковникът. — Но ако искаме да се сдобием с жилищата, надали имам друг избор. Може би дори ще бъде по-добре да поговоря в клуба с Чъби Дъкуърт. — Хамилтън замълча. — За да сме справедливи към Хадлоу, трябва да отбележа, че и той предложи две-три хубави идеи, които си заслужава да обсъдим, затова съм ги вписал като следваща точка в дневния ни ред.