Джефри Арчър - Търговецът

Съгласих се да се срещнем в неговото жилище, понеже младежът явно се притесняваше, ако го поканех в клуба или у дома на Трегънтър Роуд. Вечерта, когато отидох при него, го заварих много ядосан и реших, че вероятно в някой от четирите магазина са възникнали проблеми, младежът обаче ме увери, че случаят бил друг.

— Казвай тогава какво има, Тръмпър — подканих аз.

— Да ви призная, сър, не е толкова лесно — сподели младежът и аз продължих да мълча с надеждата, че това ще му помогне да се поотпусне и да си излее болката. — Става въпрос за Беки, сър — изпелтечи накрая той.

— Страхотно момиче — уверих го аз.

— Да, така си е, сър. Но се опасявам, че е бременна.

Да ви призная, преди няколко дни бях научил новината от самата Беки, но тъй като й бях обещал да не казвам на никого, дори на Чарли, се престорих на изненадан. Давах си сметка, че сега времената са други, но знаех и че Беки е получила твърде строго възпитание, пък и никога не бе оставяла у мен впечатление, че е като онези момичета, сещате се кои.

— Вие със сигурност бихте искали да узнаете кой е бащата — допълни Чарли.

— Мислех, че… — подхванах аз, ала младежът веднага поклати глава.

— Не, не съм аз — рече той. — Де да бях аз! Тогава поне щях да се оженя за нея и нямаше да ви занимавам с това.

— И кой е виновникът? — поинтересувах се аз.

Чапли се подвоуми-подвоуми, пък каза:

— Гай Трентам, сър.

— Капитан Трентам ли? Но доколкото си спомням, той е в Индия.

— Точно така, в Индия е, сър. Само да знаете колко съм молил и убеждавал Беки да му пише и да му съобщи за станалото. Тя само повтаряше, че това щяло да му съсипе кариерата.

— Но ако не му каже, ще си съсипе живота! — троснах се аз ядосан. — Представи си само да живее с дамгата, че е родила, без да е омъжена, да не говорим пък, че ще й се наложи да гледа незаконородено дете. При всички положения Трентам рано или късно ще научи, нали така?

— Може да стане и така, че да не научи истината от Беки, а аз определено не разполагам с такова влияние, че да го принудя да направи каквото е редно.

— Има ли още нещо, Тръмпър, което криете за Трентам и което би трябвало да знам?

— Не, сър — отвърна той прекалено припряно, за да ме убеди.

— В такъв случай остави Трентам на мен — рекох му аз. — А ти се занимавай с магазините. Но се постарай да ме уведомиш веднага щом нещата се изяснят, не искам да оставям впечатлението на човек, който няма и представа какво става.

Понечих да си тръгна.

— Не след дълго всички ще знаят — простена Чарли.

Казах „Остави Трентам на мен“, а нямах и понятие какво да предприема. Когато обаче вечерта се прибрах у дома, обсъдих всичко с Елизабет. Тя ме посъветва да поговоря с Дафни, която според нея знаела много повече от Чарли. Подозирах, че е права.

След два-три дни ние с жена ми поканихме Дафни на чай у нас на Трегънтър Роуд. Тя потвърди всичко, казано от Чарли, и добави още някои съществени подробности.

Според Дафни Трентам бил първият мъж, в когото Беки се влюбила истински. Младата жена бе готова да се закълне, че преди да се запознае с капитана, приятелката й не е спала с друг мъж, а и с Трентам била преспала само веднъж. Тя ни увери, че капитан Трентам не можел да се похвали със същата безупречна репутация.

Другото, което Дафни ни каза, не спомогна особено за намирането на просто решение, понеже се разбра, че не можем да разчитаме майката на Трентам да го накара да направи каквото е редно.

— Ами баща му? — попитах аз. — Как мислиш, има ли смисъл да говоря с него? Служили сме в един полк, но не и в един батальон.

— Той е единственият човек в това семейство, когото някога съм уважавала — призна Дафни. — Депутат е от Западен Бъркшир, членува в Либералната партия.

— Значи ще опитам чрез него — отвърнах аз. — Не споделям политическите му убеждения, но това надали ще му попречи да различи бялото от черното.

Майорът отговори веднага на поредното писмо, което написах на хартия с герба на клуба, и ме покани следващия понеделник у тях на Честър Скуеър — да се почерпим.

Явих се точно в шест часа. Заведоха ме в дневната, където ме посрещна твърде очарователна дама, представила се като госпожа Трентам. След описанието, което ми бе направила Дафни, очаквах да видя някаква вещица, а се оказа, че жената е доста привлекателна. Домакинята се извини много любезно: съпругът й имал заседание на парламентарната група в Камарата на общините, от което не можел по никакъв начин да се измъкне. Веднага реших — както се оказа впоследствие, погрешно — че въпросът не търпи никакво отлагане и че трябва да предам каквото имам да предавам на майора, чрез жена му.