Джефри Арчър - Търговецът

— Да де, но тя е щастливо омъжена, едва ли е честно към Чарли — простена младата жена.

— Виждала ли си напоследък Даниъл? — попита подполковникът, след като понижи глас.

— Преди няколко месеца. Защо?

— Защото няма да е зле да го поразгледаш отново — не са много хората в рода на Тръмпър и на Салмън, които са с руса коса, орлов нос и наситеносини очи. Опасявам се, че момченцето прилича по-скоро на обитателите на Асхърст в графство Бъркшир. При всички положения Беки и Чарли ще се видят принудени рано или късно да кажат на детето истината, ако не искат в бъдеще да имат още по-големи неприятности. Прати писмото — отсече той и почука с пръсти по масичката отстрани. — Това мога да те посъветвам.

Още щом се прибра на Лаундс Скуеър, Дафни се качи право в стаята си. Седна на писалището и веднага се зае да преписва текста на подполковника.

Накрая прочете още веднъж единствения абзац в писанията му, който бе пропуснала, и се помоли мрачното му предсказание да не се сбъдне.

След като приключи със своя вариант на писмото, накъса съчиненото от сър Данвърс и повика със звънеца Уентуърт.

— Едно писмо. Пусни го в пощенската кутия — бе единственото, което му нареди.

Подготовката за сватбата навлезе в толкова трескава фаза, че след като предаде на иконома писмото, Дафни съвсем забрави за проблемите на Гай Трентам. Трябваше да избере шаферките, и то така, че да не обиди половината роднини, да търпи безкрайните проби при шивача, да проверява кой до кого ще седи на гощавката, така че роднините й, които от години не си говореха, да не се озоват на една маса или на една и съща скамейка в църквата, и накрая да излезе на глава с бъдещата си свекърва, овдовялата маркиза, която вече бе омъжила трите си дъщери и по всички въпроси имаше по три мнения. Накрая Дафни се почувства наистина капнала.

До венчавката оставаше, има-няма, седмица, когато тя предложи на Пърси да отидат незабавно в първото гражданско отделение и да се разпишат, без да казват на никого.

— Както искаш, моето момиче — отвърна той — отдавна бе престанал да слуша, ако му говореха за сватбата.

На шестнайсети юли 1921 година, в шест без седемнайсет, Дафни се събуди напълно изтощена, но в два без петнайсет на обяд, когато излезе на огрения от слънце Лаундс Скуеър, вече преливаше от сили и очакваше с нетърпение събитието.

Баща й й помогна да се качи по стъпалата на откритата карета, с която баба й и майка й също бяха пътували до църквата в деня на своите сватби. Неколцина души от прислугата и доброжелатели поздравиха с възгласи невестата, когато тя се отправи към Уестминстър 28 28 Квартал в Централен Лондон. — Б.пр. , други й махаха от тротоара. Офицерите изкозируваха, контета й пратиха въздушни целувки, момичетата, които също копнееха да се задомят, я изпратиха с въздишки.

Малко след като Биг Бен 29 29 Часовникова кула над сградата на Парламента в Лондон. — Б.пр. отброи два часа, Дафни, хванала под ръка баща си, влезе от северния вход в църквата и под съпровода на „Сватбения марш“ на Менделсон пое по пътеката между пейките. Поспря, за да направи реверанс пред краля и кралицата, разположили се на запазените за тях столове отстрани на олтара, и веднага след това тръгна към Пърси. Беше чакала месеци наред този ден и сега й се стори, че венчавката е траяла само няколко мига. Когато органът засвири „Радвайте се, радвайте се“ и младоженците бяха поканени да се разпишат в страничното помещение, на Дафни й се искаше само едно — церемонията да започне отначало.

Под гръмовните звуци на камбаните невестата и младоженецът излязоха от църквата и тръгнаха по окъпаните в следобедно слънце улици на Уестминстър. Стигнаха при огромната шатра, опъната на моравата на Винсънт Скуеър, и започнаха да посрещат гостите.

Понеже трябваше да разменят с всекиго по няколко думи, накрая Дафни за малко да не опита от собствената си сватбена торта и тъкмо си гребна с вилицата от нея, когато овдовялата маркиза дотърча да оповести, че ако не приключат бързо с наздравиците и приветствията, като нищо ще изпуснат кораба.

Алджърнън Фицпатрик вдигна тост в чест на младоженците и поздрави шаферките. Пърси отговори на наздравицата изненадващо остроумно и това бе посрещнато много добре. После Дафни забърза към Винсънт Скуеър номер четирийсет и пет, където живееше неин далечен вуйчо, за да свали булчинската рокля и да се преоблече за пътуването.

На тротоара отново се бе струпало множество: всички мятаха ориз и розови листенца, а Хоскинс чакаше, за да откара младоженците в Саутхамптън.