Джефри Арчър - Търговецът

— Значи само мястото е друго — подметна мъжът й. — Спомням си много добре, баща ти ми е казвал, при това с неприкрита гордост, че дядо ти е положил началото на „Хардкасъл“ в някаква порутена колиба в Хъдърсфийлд.

— Джералд… Сигурна съм, че баща ми е преувеличавал.

— Никога не ми е правил впечатление на човек, склонен да преувеличава — възрази майорът. — Точно обратното, на никого не цепи басма.

— Да де, но е било много отдавна — заувърта госпожа Трентам.

— И не само това! Подозирам, че някой ден децата на Ребека Салмън ще ударят в земята такива като нас — добави мъжът й.

— Джералд, престани да употребяваш уличен език. Всички ние сме повлияни от онзи драматург социалист — господин Шоу, и от ужасния му „Пигмалион“, който лично според мен е писан именно за госпожица Салмън.

— Едва ли — възразих аз. — В края на краищата Беки ще завърши Лондонския университет със стенен „Бакалавър на хуманитарните науки“, а това е повече, отколкото целият ми род е успял да постигне за единайсет века.

— Дори и да е така — знаеше си своето госпожа Трентам, — това едва ли са качества, които ще помогнат на Гай да се издигне във военното поприще, особено сега, когато полкът му е прехвърлен на служба в Индия.

Тази новина ми дойде като гръм от ясно небе. Бях почти сигурна, че Беки не знае.

— А когато синът ми се върне в родината — продължи домакинята, — аз ще се постарая да му намеря достойна спътница в живота, която да има добро потекло, достатъчно пари и може би мъничко ум в главата. Заради дребнави предразсъдъци Джералд не успя да стане командващ на полка, но можете да бъдете сигурни, че няма да допусна същото да сполети и Гай.

— Аз просто не ставах за командващ — напомни намусен майорът. — Сър Данвърс бе далеч по-подготвен за длъжността, пък и не знам друг освен теб да е искал да получа назначението.

— Въпреки това смятам, че при тези резултати на Гай във военната академия „Сандхърст“…

— Е, не беше сред изоставащите — напомни мъжът й. — Това едва ли е особено постижение.

— Все пак за героизъм, проявен на бойното поле, бе удостоен с медал и…

Майорът изсумтя отегчено, от което разбрах, че води този разговор вероятно за стотен път.

— И така — продължи госпожа Трентам, — повече от сигурна съм, че с времето Гай ще стане командващ на полка, и дори нямам нищо против да споделя с вас, че вече съм набелязала момиче, което да му помага в трудния възход. В края на краищата съпругата или създава, или проваля кариерата на мъжа, така да знаеш, Дафни.

— Поне в това съм напълно съгласен с теб, скъпа — прошепна господин Трентам.

Прибрах се в Лондон донякъде успокоена, че след такъв скандал Беки сигурно ще скъса с Гай. Колкото повече го виждах този негодник, толкова по-голямо недоверие изпитвах към него.

Когато по-късно същата вечер влязох в жилището, заварих Беки да седи на канапето, разплакана и разтреперана. Тя ми разказа своята версия за случилото се — според нея истинско бедствие, после обаче уточни, че Гай й е направил предложение за женитба.

Тъкмо се канех дай съобщя за Индия, когато приятелката ми възкликна:

— Тази жена ме мрази!

— Още не те е оценила — ето какво помня, че отговорих. — Затова пък майорът е във възторг от теб.

— Много мило от негова страна — рече Беки. — Знаеш ли, разведе ме из имението.

— Какво ти имение! Та това са само няколко ниви!

— Как мислиш, дали след случилото се в Асхърст Гай ще престане да се среща с мен?

Идеше ми да възкликна: „Надявам се“, но се овладях овреме.

— Няма да престане, ако е мъж на място — заувъртах дипломатично.

Следващата седмица Гай наистина се срещна с приятелката ми и доколкото мога да съдя отстрани, така и не е споменал майка си и злополучното гостуване.

Въпреки всичко смятах, че дългосрочният ми план за Чарли и Беки се развива добре до вечерта, когато след дългата почивка в края на седмицата, която си бях дала в провинцията, се прибрах вкъщи и забелязах, че една от любимите ми рокли е метната на пода в хола. Тръгнах по пътеката от дрехи, докато стигнах стаята на Беки — отворих тихо вратата и за свой ужас видях и други свои дрехи, намятани отстрани на леглото заедно с дрехите на Гай. Бях се надявала Беки да проумее с какъв подлец се е свързала много преди да стигне до този последен етап в отношенията им.

На другия ден Гай замина за Индия и веднага щом се сбогува с Беки, тя тръгна да разправя на всеки срещнат, че са се сгодили, макар и да не носеше пръстен и по вестниците да не се появи обява, която да потвърди нейната версия за случилото се.