Джефри Арчър - Търговецът

— С какво мога да ви бъда полезна? — попита майката на Беки веднага щом госпожица Роуч бе пратена да запари чая в кухнята.

— Смятам да вложа малко пари в магазин за плодове и зеленчуци в Челси — подхванах аз. — Джон Д. Уд ме увери, че предложението е разумно, въпреки че в момента има недостиг на храни и все по-големи търкания с профсъюзите… Било достатъчно да намеря много опитен управител.

Усмивката на госпожа Салмън бе изместена от изумление.

— Беки не може да нахвали някакво момче, казва се Чарли Тръмпър, та съм дошла да чуя и вашето мнение за въпросния господин.

— Той надали може да бъде наречен „господин“ — отсече без колебание моята домакиня. — По-скоро спада към категорията на неуките нехранимайковци.

— О, страшно съм разочарована — завайках се аз. — Особено след като Беки остави у мен впечатлението, че покойният ви съпруг е имал отлично мнение за младежа.

— Да, като търговец на плодове и зеленчуци си разбира от работата. Дори ще стигна дотам да кажа, че според господин Салмън младият Чарли някой ден ще надмине дори дядо си.

— А той добър ли беше?

— Сама разбирате, не съм си имала вземане-даване с подобни типове — натърти госпожа Салмън, — но от други съм чувала, че дядото е най-добрият търговец, живял някога в Уайтчапъл.

— Чудесно — рекох аз. — А дали младежът е почтен?

— Не съм чувала да го обвиняват в непочтеност — призна майката на Беки. — А и Бог ми е свидетел, не подвива крак, много е работлив, но ако позволите, госпожице Харкорт-Браун, едва ли е ваш тип.

— Мисля, госпожо Салмън, да го назнача управител на магазин, а не да го каня да ме придружи в кралската ложа на хиподрума „Аскот“.

Точно тогава госпожица Роуч се появи отново заедно с подноса с чая, към който имаше пастички и еклери, обилно полети с крем. Оказаха се толкова вкусни, че посещението ми продължи далеч над предвиденото.

На другата сутрин се отбих в кантората на Джон Д. Уд и платих останалите деветдесет лири стерлинги. Сетне наминах към адвоката си, който състави договор — не разбрах нищичко от него.

След като Беки узна какво съм направила, аз го ударих на пазарлък и извъртях нещата така, сякаш ще спечеля кой знае колко от сделката: знаех, че не го ли докажа, момичето ще се разсърди, задето му се бъркам.

Веднага щом научи какво е станало, Беки ми брои още трийсет лири стерлинги, за да покрие част от дълга към мен. Очевидно взе новото начинание твърде присърце, защото за няколко дни прикотка от магазин в Кенсингтън един младеж, който да поеме магазина на Тръмпър, докато Чарли се върне. Продължи да зубри до среднощ. Така и не успях да я накарам да ми обясни какъв е смисълът да става още преди изгрев-слънце.

Не след дълго дори я поканих да ме придружи заедно с още двама приятели на представление на „Бохеми“. Дотогава не бе проявявала интерес към светския ми живот, особено пък откакто на главата й се струпаха и новите отговорности по магазина. Този път обаче й се примолих да дойде с нас — една моя приятелка се бе отказала в последния момент и на мен отчаяно ми трябваше свободно момиче.

— Да де, но нямам какво да облека — пророни безпомощно Беки.

— Вземи която си харесаш от моите рокли — предложих аз и я заведох в стаята си.

Виждах, че не може да устои на подобно изкушение. След час се появи в дълга тюркоазна рокля, с която изглеждаше точно като моделите от оная реклама.

— Кой още ще дойде? — полюбопитства тя.

— Алджърнън Фицпатрик. Най-добрият приятел на Пърси Уилтшир. Нали се сещаш, мъжът, който още не знае, че ще се венчая за него.

— А четвъртият кой е?

— Гай Трентам. Капитан в Кралския стрелкови полк, ядва се — добавих аз. — Прибрал се е наскоро от Западния фронт, където се е сражавал геройски. Удостоен е с медали и така нататък. Родени сме в едно и също село в Бъркшир, израсли сме заедно, макар че, да ти призная, нямаме много допирни точки. Изключително красив, ала се слави като женкар, затова умната!

Останахме много доволни от представлението на „Бохеми“, въпреки че Алджърнън не можа да ми съобщи нищо ново за Пърси. През второто действие Гай не сваляше очи от Беки — не че тя проявяваше някакъв интерес към него.

За моя изненада обаче, щом се прибрахме, не говореше за нищо друго, освен за новия си познат: колко бил красив, колко бил изтънчен, колко бил обаятелен, с какво внимание я бил обгърнал. Накрая успях да се отскубна и да си легна, първо обаче за радост на Беки я уверих, че чувствата й безспорно са споделени.